Карл Май - Край Тихия океан

— Да. При трите различно високи бамбукови пръта. Жителите на Никобарските острови имат обичая да обозначават с дълги бамбукови пръти местата, където е възможно да се спре с лодка на брега. На върха на тези пръти се завързват кичури сухи палмови листа. Често прътите могат да са различни на брой, но на дължина — едва ли. Точно в това отношение Та-ки е направил изключение, за да съумяват хората по-лесно да разпознават неговия пристан за лодки. Той се намира в източната част на Тилангджонг. Като гребем в тази посока и забележим между коралите три бамбукови пръта с различна височина, ще знаем, че там е мястото, където трябва да спрем. Сега нека не говорим повече, а да действаме. Ремъците са здрави и ще минат часове, преди да успея да ги прегриза.

От тези думи заключих, че вече нямаше какво повече да узная и започнах бавно да се измъквам назад между резервоарите.

След това се промъкнах до стълбата и внимателно изпълзях нагоре. Щом ме видя, Рафли ме посрещна с нетърпеливия въпрос:

— Е, как мина, има ли късмет да чуеш нещо?

— Да.

— Какво?

— Сър Джон, я ми кажи преди това, имаш ли железни окови?

— Йес. Понякога по време на пътешествие човек е принуден да сменя екипажа си, а синковците, между които може да избира по тези краища, често не струват и пукната пара. Всеки капитан, който е принуден да се разправя с ласкари, разполага със железни окови.

— Тогава заповядай да оковат двамата пленници! Канят се да прегризат ремъците си.

— Ха! Такива типове наистина имат зъби направо като кама. Но аз ще ги попристегна с нещо друго, което със сигурност няма да успеят да прегризат.

След малко бяха донесени железни халки за ръце и крака. Квимбо бързо ги грабна и с усмивка, която стигаше от лявото му ухо чак до дясното, каза:

— Даде желязо на добър, хубав, храбър Квимбо! Квимбо направи така здраво желязо, че разбойник изкърти зъби и не освободи!

Когато слязохме долу, за да сменим ремъците с железните окови, двамата негодници ни посрещнаха с искрящи от ярост погледи. Тикнах под носовете им наполовина прегризаните ремъци и се обърнах към онзи, който се беше хвалил с острите си зъби:

— Знам какви зъби имаш, знам и вашите мисли и планове. Днес се канехте да скочите в морето.

— Не можем дори да си го помислим! — извика ми гневно единият от тях.

— О, помислили сте си даже и други неща! Искате да доплувате до брега на Каморта, да откраднете там една лодка и да се отправите към Тилангджонг.

— При кого ли? — подигравателно попита той.

— При Та-ки.

— При Та-ки? Откъде знаеш?

— Знам и че ще ви помогне да станете пирати. Ще ви предадем на властите на остров Каморта, но преди това ще имате добрината да ми заемете ризите си.

Никой от двамата не продума, но затова пък лордът смаяно попита:

— Да ти дадат тези ризи? Сериозно ли говориш?

— Да.

— А за кого ти трябват?

— За мен и Калади.

— Да не би да ги облечете?

— Да.

— Не знаеш какво говориш, Чарли! Че кой ли джентълмен ще вземе да облече такава риза… бррр!

— Онзи джентълмен, който има намерение да залови някой си Та-ки.

Лордът остави пенснето да се плъзне до върха на носа му, изгледа ме втренчено над стъклата и бавно повтори:

— Има намерение… да залови… някой си Та-ки? Наистина ли говориш сериозно?

— Йес.

— Тогава кажи ми, за Бога, за какво са ти тези кирливи ризи, които бъкат от паразити? Та това е направо самоубийство и…

— Не прибързвай! — прекъснах го аз. — Не му е тук мястото да говорим за това. Да отидем на палубата или в каютата ти, сър!

— Well! Много ми се ще да разбера каква ли щуротия пак е замътила главата ти!

Изкачихме се горе и влязохме в каютата. Естествено, не ми бе разрешено да внеса вътре ризите. Предадох ги на Квимбо, като му обясних как трябва да ги почисти. Лордът се тръшна на един стол и кръстоса крака:

— Чарли! Я ми кажи, за Бога, какви са всъщност намеренията ти с тези ризи?

— Ще ги облечем.

— Това е нечувано! И подобно безумие има някаква връзка с Та-ки, а? И каква е тя?

— Кажи ми преди всичко, сър, намират ли ти се тук стари коркови тапи?

Рафли направи една от най-глуповатите си физиономии.

— Дали чувам добре? Коркови тапи и кирливи затворнически ризи! Ще ме побъркаш!

— Става въпрос за нещо като забавен маскарад. Старите коркови тапи ще бъдат обгорени, за да си натрия с тях кожата.

— Да си натриеш кожата? Наистина става все по-невероятно! Толкова ли си недоволен от сегашната си кожа?

— Работата не е в това. Но ако не съм облечен в нищо друго, освен в затворническа риза, тогава от време на време ще се виждат ръцете ми, краката под колената, а също и гърдите. Съвсем естествено е тези части от тялото ми да бъдат оцветени по-тъмно, за да не разбере Та-ки, че съм европеец. Бялата кожа ще ме издаде.