Карл Май - Край Тихия океан

— Очаквате ли сражение?

— Възможно е.

— Великолепно, сър! Струва ми се, че започне ли да говори моята Хариет, нито един изстрел няма да пропусне целта.

— А какво ще стане с управлението на яхтата? Невъзможно е едновременно да въртиш и руля, и оръдието.

— О, има изход. Бил съвсем не е вчерашен и дадеш ли му указания, ще се справи с руля отлично. Можете да разчитате на него.

— Също и по време на схватката, когато е толкова важна бързината и точността на маневрите?

— Също и тогава.

— Нека бъде така!

Следобедът се изниза и ето че настъпи вечерта с ярките звезди на южното небе. Легнахме да спим. Когато на следващото утро се появихме на палубата, разбрахме, че Тангале беше останал вече зад нас. Отстрани, откъм подветрената страна на яхтата, се появи и започна да се приближава някакъв френски параход. Намалихме скоростта си наполовина, а когато забеляза това, и французинът забави плаването си. Капитанът беше застанал на релинга на задната палуба и когато ни наближи, тъй като в момента нямаше вятър, ни попита без рупор, само сложил длани около устата си:

— Е-хей! Какъв е този параход?

— Парна яхта «Лястовица» от Лондон.

— Кой е капитанът?

— Собствен кораб. Сър Джон Рафли, ако ви се харесва.

— А-а, благодаря!

— Ами вашият кораб?

— Параход «La bouteuse» от Брест с капитан Жарден. Тръгнали сме за Калкута през Батикалоа и Тринкомали. А вие?

— Правим крайбрежно плаване. Да сте срещали една китайска джонка?

— О, да. Джонката «Хайанг-дзъ» с капитан Ри-фонг, който е тръгнал за островите Баниак.

— Претърсихте ли я?

— Не. Ние не сме на военна служба. Сбогом и щастливо плаване!

Французинът отново даде пълна пара и шумно се отдалечи. Но ние нямаше нужда да пресилваме нашите машини, защото знаехме, че китаецът е зад нас. Продължихме пътя си със средна скорост и скоро се озовахме на географската ширина на Хам-бантоте. Тогава започнахме да кръстосваме в продължение на около два часа.

Множество платна оживяваха хоризонта. Те бяха на плавателни съдове, които идваха или от Тринкомали и Батиколоа, или пък от Индия, Китай и Япония, за да се отправят на запад с помощта на попътния пасат. Те не ни интересуваха. Сигурно «Хайанг-дзъ» не беше между тях. Леко наклонена, с шеметна бързина нашата славна яхта пореше вълните в южна посока и едва след като превали пладне, тя свърна и пое обратно. Сега вече Рафли нареди да бъдат вдигнати всички платна и беше учудващо с каква бързина следвахме съответния меридиан.

Тогава англичанинът направи знак на Калади да се приближи и го попита:

— Ти искаш да си върнеш Молама, нали?

— Сахиб, ако я загубя,, ще умра!

— Well! Имаш ли добро зрение?

— Очите ми са като на сокол.

— Тогава се изкачи горе на върха на мачтата и внимателно се оглеждай за всякакви плавателни съдове, чиято посока на движение пресичаме! Ако не се лъжа, китаецът ще е сред тях.

С пъргавината на котка ловкият сингалец се изкатери по мачтата и се настани горе възможно най-удобно. Но тактиката на Рафли не ми се струваше съвсем безукорна и затова се налагаше да го предупредя.

— Сър Джон, по какъв начин смяташ да кръстосваш?

— Не те разбирам.

— Искам да кажа, по кой меридиан мислиш да очакваш китаеца? .

— По осемдесетия, както и ти ми предложи.

— Но само южно от шестия паралел, нали?

— Естествено!

— Тогава ще ти избяга!

— Охо! Защо?

— Не вярвам, че след всичко, което, както предполагаме, е извършил, ще дръзне посред бял ден да се приближи толкова много до брега. Ако има подобно намерение, може би за да отвлече и други момичета, той сигурно ще изчака нощта. Освен това е казал на французина, че целта му са островите Баниак. Несъмнено споменаването на тази посока е само една хитрост, за да заблуди евентуалните преследвачи. Той ще продължи на север. И ако предположенията ми са верни, ще ни се изплъзне.

— Чарли, не ги разбираш тези работи. Не бива изведнъж да се смяташ за кой знае колко мъдър човек, само защото неотдавна те похвалих. «Хайанг-дзъ» следва точно пътя на французина и ще ни падне право в ръцете.

Не бе изключено и той да е прав, макар че начинът му на изразяване не беше особено ласкав за мен. Ето защо се отказах от възраженията си.

На руля беше застанал вече морякът Бил, а Том се беше заел да надонесе всичко необходимо за обслужването на своята Хариет. За съжаление целият следобед измина, без да зърнем и педя от платната на джонката. Започна да се здрачава и Рафли бе принуден да признае, че съм бил прав.