Карл Май - Край Тихия океан

— Калади, напред!

Като безплътна сянка сингалецът се плъзна по палубата, безшумно и незабележимо за всеки друг освен за мен. В следващата минута той изникна зад двамата пирати, сграбчи единия от тях за врата и заби своя крис между плешките му толкова дълбоко, че острата стомана прониза сърцето му. Издавайки тих стон, човекът рухна на земята.

Другият се загърчи под желязната ми хватка. Имах основателна причина да не го убивам.

— Вържи го! — наредих на Калади. Сингалецът бързо се огледа и начаса донесе необходимото, за да върже пленника. Допрях ножа си в гърдите на пирата.

— Калади, разбираш ли местния малайски?

— Малко, сахиб.

— Попитай го дали има някой под палубата!

— Не — отвърна пленникът.

— Колко души са слезли на сушата?

— Двайсет и трима.

— Добре. Отведи го при мачтата и го вържи здраво за нея!

Отидох при сандъка с флагове, извадих един жълт фенер, закрих го от трите му страни, запалих го и после го издигнах на пилона за флаговете.

Сигналът ни беше забелязан и яхтата се приближи, за да спре борд до борд успоредно с «Хайанг-дзъ».

— All right? — подвикна Рафли.

— Всичко е наред, сър. Качи се при нас и дай заповед яхтата да се отдалечи, за да не бъде забелязана преждевременно.

Чух как Рафли даваше своите нареждания. Той остави само двама души на яхтата, която отблъсна от китаеца и се оттегли в нощната тъмнина. Вярно, че бяхме само шестима срещу двайсет и трима неприятели, но на всички нас мисълта да бъдем победени, ни се струваше направо изключена.

— Къде е Молама? Мога ли да я потърся? — попита Калади.

— Стой тук! — заповяда му англичанинът. — Ей там от брега току-що се отблъсна първата лодка и ще имаме нужда от всички наши хора на този борд. Донеси достатъчно въжета, за да вържем всички, които останат живи!

Лодката, за която спомена Рафли, беше пълна с жени и девойки и бе карана от шест моряка. Скоро тя се приближи и някой извика на кораба. Калади отвърна кратко и спуснахме подвижната бордова стълба. Един от пиратите остана да се грижи за сигурността на лодката, а другите петима се изкачиха на борда. Тяхното слисване и бързината на нашите действия ни помогнаха да ги обезвредим, без да успеят да вдигнат тревога. Само броени мигове след появяването им на борда, на палубата лежаха вече пет трупа.

Без да изчаква някаква заповед, Калади се спусна в лодката, за да очисти и шестия. След като се оправи с него, ние качихме жените на палубата. Воплите и писъците им бяха ужасни, но строгият глас на Рафли скоро ги укроти, макар че не разбраха думите му.

Екипажът на втората лодка, която вече се приближаваше към джонката, скоро има същата участ, само с тази разлика, че този път не убихме малайците, а ги пленихме. Можехме да си го позволим, понеже третата и последна лодка бе все още твърде далеч, за да могат седящите в нея пирати да забележат суматохата на схватката. За да освободим място до корабната стена, другите две празни лодки бяха преместени от другата страна на джонката.

Най-после третата лодка се приближи. В нея сигурно беше и предводителят на пиратите. Той пръв се изкачи по подвижната стълба. Имаше истинско херкулесовско телосложение и беше въоръжен до зъби. Посрещнахме го също тъй безцеремонно, както и останалите. Рафли стисна гърлото му с две ръце, а Калади набързо омота с въжета ръцете и краката му. И другите ги сполетя същата участ. След това бяхме вече пълни господари на пиратския кораб.

— Запали фенерите! — нареди Рафли и скоро на палубата стана светло.

Пленниците бяха затворени в предната част на трюма, а после започнахме да претърсваме джонката. Тя имаше голям и сигурно, плячкосан товар от канела, ориз, тютюн, кафе, абанос и… жени. Сред тях се намираха и изчезналите от Поен дьо Гал девойки. Също и Молама, «цветето на живота» на Калади беше там. Радостта от срещата им изобщо не може да се опише, а също така неописуеми бяха и изразите им на благодарност към великите махараджи от Англистан и Германистан.

Отвлечените тази нощ жени, скоро разбраха какво е положението и техните писъци и вопли на отчаяние бързо преминаха в силни ликуващи викове. Те ни разказаха случилото се. При нападението мъжете им просто избягали, а след като запалили колибите на селцето, пиратите заловили колкото могли от жените, навързали ги една за друга и ги помъкнали към лодките.

Рафли бързо сложи край на оглушителните им изблици на радост. След като освободихме жените от въжетата, той им нареди да се върнат на брега. Те се подчиниха незабавно, защото така трите лодки на китаеца ставаха тяхна собственост, а тези плавателни съдове, без съмнение, имаха за тях по-голяма стойност от всичките тръстикови колиби на опожареното им село.