Карл Май - Край Тихия океан

— А корабът?

— В тъмнината никой не е успял да го различи добре, но смътното му описание съвпада с конструкцията и такелажа на «Ха-йанг-дзъ».

— Той е бил!

— Но нима после би се отправил на север?

— Само за заблуда! Сигурно след време ще завие и ще се насочи на юг. Можеш да разчиташ на това, Том! Китаецът е дързък тип и вече го е доказал като горе при Каретиву, където почти винаги има насрещни ветрове, а и течението е много силно, само е дрейфувал вместо да хвърли котва. Подобен риск може да се очаква всъщност единствено от някой янки, за когото не е чак толкоз важно дали един по-силен порив на вятъра ще преобърне кораба, или пък течението ще го превърне в развалина. Вземай нещата от кануто и гледай час по-скоро да излезем от пристанището! Тръгваме право на запад!

— На запад ли? Защо? — попита учудено Том.

— Ей така! — кратко отвърна Рафли. Той не можеше да търпи, когато неговите хора не разбираха мислите му.

Багажът ни бе преместен от кануто на борда на яхтата и след като получиха заплащането си, двамата гребци се насочиха към града. Не мина много време и ето че заскърца руданът, витлото започна да бие водата и малкият красив плавателен съд се насочи към изхода на пристанището, описвайки елегантни завои между хвърлилите там котва кораби.

След като излязохме в открито море, Рафли се приближи до мен и попита:

— Чарли, знаеш ли защо наредих да поемем на запад?

— Предполагам.

— Е?

— Искаш да пресечеш пътя на китаеца, който сигурно ще промени северния си курс и ще завие на юг.

— Значи споделяш мнението ми?

— Напълно. Отначало се съмнявах, но след всичко, което чух и видях после, също мисля, че китаецът е пират. От само себе си се разбира, че ще го преследваме, но дали ще го направим сами или ще потърсим помощ, ето кое ще трябва тепърва да решим.

— Сами ще се разправим с джонката. Ако изминем шейсет възела на запад, без да я забележим, според моите изчисления, сигурно ще е вече отминала. Тогава ще се видим принудени да завием на юг.

— Даже и в този случай джонката ще има преднина от около пет часа, която ще бъде трудно наваксана, защото тя ще плава с попътен вятър.

— Ти наистина ли мислиш, че това ще ме разколебае? «Ха-йанг-дзъ» не бива да плава близо до сушата, а изобщо не може да има никакво съмнение относно посоката, в която е поела.

— Ще заобиколи островите и ще се отправи на изток…

— Да, и то минавайки от южната им страна, понеже заради североизточните мусони ще е много трудно да навлезе в протока Палк.

— И след това ще поеме право на изток.

— Право на изток? Не ми се вярва. Ще избере курс на североизток, защото несъмнено в тази посока се намира пиратското свърталище.

— Сър, забравяш пасата, който в такъв случай би духал точно срещу кораба. Сигурно ще се отправи на изток и после под прав ъгъл ще завие на север.

— Very well, [252] Много добре! Б. пр. Чарли, виждам, че и по море не си съвсем загубен.

— Тъй ли мислиш? Тогава съветът ми е да не продължаваме на запад, а да заличим преднината на китаеца, като по права линия се насочим към Поен дьо Гал, който той ще е принуден да заобиколи отдалече, а после, плавайки близо до крайбрежието, да минем покрай Кап Тъндър-Хед, Тангале и Хамбантоте и след това да кръстосваме по дължината на осемдесетия градус, за да изчакаме появяването на джонката.

— Good lack, [253] Възклицание на радостна изненада. Б. пр. сече ти главата, Чарли! Започвам да схващам, че имаш заложби да станеш добър морски офицер. Напълно си прав и аз ще последвам съвета ти. Ела!

Закрачихме към задната палуба, където намерихме Том в дървената къщичка на руля.

— Том, обърни на изток-югоизток!

— Well, сър, но това би означавало да се забием право в Поен дьо Гал!

— Няма да се забием, а ще минем съвсем близо покрай него, Том, в какво състояние се намира «дългата Хариет»?

— Че какво може да е състоянието й, сър? — отвърна морякът. — Отлично е излъскана, което виждате и сам. — При тези думи той посочи с ръка към блестящото дуло на въртящото се оръдие, поставено на средната палуба на яхтата. — Но каква полза от цялото това издокарване, лъскане и чистене, щом така бездейства? Ако в скоро време не ни се предложи случай да пусна някое гюле да потанцува върху вълните, то вече няма да си мръдна пръста за нашата Хариет. Нека ръждясва!

— Мога да ти помогна, момчето ми. Я вземи си зареди оръдието, само че засега сложи само барут!

Щурманът върза руля в необходимото положение и се завтече към оръдието си. Беше истинско удоволствие да се наблюдава с каква всеотдайност го обслужваше. Същевременно той попита: