Карл Май - Край Тихия океан

Бях се приготвил да наблюдавам всички тези интересни сцени и затова никак не се зарадвах на внезапното ни заминаване, което ни бе наложено от тайнственото отвличане на девойките.

Лесно преносимото кану, което ни беше на разположение, бе понесено на рамене от шестима мъже. Цяла върволица от кули мъкнеше багажа ни, хранителните провизии и мунициите. Рафли, аз и Калади завършвахме шествието.

Повлиян от предчувствието си, сър Джон бе напълно убеден, че похитителите са хора от екипажа на «Хайанг-дзъ». Той дори бе съвсем сигурен, че капитанът на джонката бе онзи пират, за когото се носеха толкова злокобни слухове.

Губернаторът гледаше с неудоволствие на нашето заминаване. Той предложи да ни осигури колкото пожелаем многочислена охрана, но ние се отказахме от нея и го помолихме да предостави преследването на престъпниците единствено на нас.

— Вземете факли и претърсете мястото, където момичетата са били нападнати! — посъветва ни той. — После ще ви е по-лесно да проследите дирите на похитителите.

— Не е необходимо, сър — отвърна Рафли. — Вече знаем къде ще отидат и че ще ги срещнем е толкова сигурно, колкото и че стоя тук пред теб. Или искаш да се обзаложим, а?

Губернаторът се усмихна.

— Залагам сто фунта, като твърдя, че няма да ги заловите, ако не последвате съвета ми.

— Залагам петстотин фунта срещу твоята сума, сър. Ето този господин е свидетел на облога ни, макар че самият той никога не желае да се обзалага. Трябва да намеря моята чадър-лула, задигната ми от онези негодници, защото без нея не мога да се мярна в моя Травълър-Клъб, Ниър Стрийт 47, Лондон. Go on, Чарли, напред!

Нощта беше тъмна, но с помощта на факлите преодоляхме всички трудности и здрави и читави пристигнахме на мястото, където бяхме открили двете лодки.

— Видя ли, че бях прав? — обади се Рафли. — Ако бяхме пробили лодките, щеше да е цяло удоволствие да гледаш как щяхме да си върнем и момичето, и моята лула.

— Не се ядосвай, сър! Може би и така ще успеем да намерим лулата — успокоих го аз.

Избутахме кануто във водата и натоварихме целия си багаж. После се качихме. Бяхме петима: Рафли, аз, Калади и още двама гребци, които познаваха реката толкова добре, че спокойно можехме да им се доверим. Закрепихме факли на носа и кърмата на лодката и след това среднощното ни пътуване започна.

Водите на реката не бяха особено дълбоки, но бяха буйни. Докато наблюдавахме бреговете, малкият плавателен съд се носеше с такава бързина, сякаш бе каран от парна машина. Така измина нощта. Настъпи денят и факлите угаснаха. Благодарение вливането на множество потоци, реката беше станала по-широка и пълноводна. Все по-често срещахме различни плавателни съдове и по пладне стигнахме Чила, без да открием каквато и да било следа от разбойниците.

Във водите на пристанището нашата парна яхта беше хвърлила котва. Без да спираме, хората ни загребаха към нея и скоро се качихме на борда й. Щурманът стоеше при бордовата стълба и ни поздрави с добре дошли. Тихо свистене, идващо откъм машинното отделение, доказваше, че съобразителният моряк държеше яхтата в пълна готовност за незабавно отплаване.

— Котелът подгрян ли е? — бе първият въпрос на Рафли.

— Йес, сър!

— Видя ли «Хайанг-дзъ»?

— Йес.

— Къде?

— Следвах го от Коломбо чак до остров Калпети, но после трябваше да се върна, за да мога да ви взема. Ала китаецът хвърли котва и тук, като изпрати две лодки нагоре по реката.

— Аха! Ами върнаха ли се?

— Още при изгрев слънце.

— Какъв товар имаха?

— Не знам. Бяха покрити с големи рогозки.

— И тогава джонката веднага вдигна котва, така ли?

— Точно така.

— Накъде се отправиха?

— Право на север. Плавах подир тях повече от час и останах с убеждението, че имат намерение да се доберат до протока Палк. Ако джонката се беше насочила на юг, тогава в мен сигурно щеше да се породи определено подозрение, което… което…

— Е, което какво?

— Което навярно щеше да си има своето основание, защото едва се бях върнал, когато едно корабче, натоварено с въглища, донесе вестта, че завчера вечерта на остров Каретиву е извършен нечуван обир на бисери. По свечеряване някакъв кораб легнал на дрейф близо до брега и изпратил на сушата три лодки, пълни с някакви типове с бандитска външност, които нападнали търговската кантора и отмъкнали всичките складирани там бисери, както и наличните пари.

— Що за хора са били?

— Малайци, предвождани от някакъв китаец.