Карл Май - Край Тихия океан

— Сахиб, ти си…

— Добре, добре! Чарли, сбогувай се с губернатора! Само след час тръгваме! Нека правят със слоновете каквото си искат. Все едно ми е. Но аз на всяка цена трябва да си възвърна моята стол-чадър-лула, ако ще да плавам подир онези мерзавци докато… обиколим земята три пъти!

След като пленените слонове прекарат първата нощ в корала, съпротивата им се прекършва. Те са изтощени и кротки. Изпълнени са с учудване и страх от всичко, което се случи около тях.

Огньовете са вече угаснали, а около оградата се е струпала гъста верига от момчета и мъже, които са въоръжени с копия и дълги бели пръчки с обелена кора. Започва подготовката за вкарването на питомните слонове в корала, за да отведат пленените животни на по-сигурно място. Приготвени са голямо количество дебели въжета и примки.

Когато всичко е вече напълно готово, внимателно се издърпват гредите, препречили входа, и безшумно се пускат да влязат вътре два питомни слона, яхнати от своите махоута, [250] Пазачи. Б. нем. изд. наричани на Цейлон «понекала». Всеки един от тях носи широк и здрав нашийник, изплетен от кокосово лико, от двете страни на който са завързани яки въжета от еленова кожа с готова примка накрая. Подир тези слонове в корала се вмъкват така наречените куруви, [251] Примкаджии Б. нем. изд нетърпеливи да вържат първия слон. Техният занаят е на голяма почит и получават особено високо възнаграждение.

Ако питомният слон е добър мамец, то тогава с махоута на гърба си и примкаджията зад себе си той напредва привидно с голямо безразличие. Сякаш обзет от скука, той тръгва да се разхожда в посока на пленените животни, като от време на време се спира, за да си отскубне снопче трева или да ошмули шепа листа. Озове ли се близо до стадото, водачът му се приближава до него и сякаш, за да го опознае, нежно опипвайки, хоботът му се плъзга по неговата глава. Забележителното е, че по време на разиграващите се в последствие действия на махоута не се причинява ни най-малкото зло. Тръгне ли водачът да се връща при своите сломени и унили другари, слонът мамец го последва по петите и застава редом с него. Примкаджията държи своята примка готова и веднага щом дивото животно, макар и леко повдигне някой крак, тя незабавно бива поставена и затегната на него. Естествено, тогава човекът веднага отскача назад. Един или два други питомни слона се приближават, за да отделят хванатото в примката животно от останалите и да го завлекат до някое дърво, за което бива вързано с въжето на примката. Втора примка се слага около другия му заден крак, а после същото се прави и с предните му крака, които се връзват по описания начин за някое срещуположно дърво. Така вече пълното му пленничество става свършен факт.

По същия начин окончателно се сломява съпротивата на всяко от дивите дебелокожи поотделно. Докато питомните му събратя стоят край него, пленникът обикновено се държи спокойно, ала веднага щом си тръгнат и се види сам, той полага невиждани усилия, за да си върне свободата. Започва да опипва с хобота си въжетата и се опитва да развърже многобройните им възли. Дърпа се назад, за да освободи предните си крака, после пък напира напред, за да направи същото със задните си крака, а през това време от невероятните му напъни трепери всеки клон на могъщото дърво, за което е вързан. От ярост започва да реве, с високо вдигнат във въздуха хобот. После, отпускайки се на едната си страна, той полага глава на земята, първо странично, а след това успява да опре в нея и чело. Тогава се подпира с навития си на руло хобот и натиска с такава сила, сякаш иска да направи с него дупка в земята. И ето на, че внезапно вдига задницата си нагоре, като се подпира на челото и предните си крака, а задните — енергично размахва във въздуха.

Тази интересна сцена продължава дълги часове, като само от време на време слонът прави кратки почивки и сякаш зашеметен, остава неподвижно на мястото си, но после като че получил някакъв внезапен импулс, конвулсивно подновява съпротивата си. Но най-сетне клетото животно прекратява напразните си усилия и остава да лежи съвсем неподвижно на земята като истинско олицетворение на пълното изтощение и отчаяние.

При тези сцени съвсем ясно се проявяват различните характери на отделните животни. Някои от тях се покоряват след сравнително кратка и слаба съпротива, докато други в яростта си се тръшкат на земята с такава сила, че това би струвало живота на всяко друго по-слабо и по-нежно същество. Те изливат гнева си на всяко дърво и на всяко растение около себе си, до което могат да се докопат. По-малките дървета прекършват или просто изкореняват с хобота си, чупят клони и ошмулват листа, като после безогледно ги разпиляват над главата си на всички страни. През това време на необуздано беснеене от някои слонове не се чува нито звук, докато други яростно реват и тръбят или издават кратки конвулсивни стонове и най-накрая, изтощени и отчаяни, дават израз на мъката си с тихи жаловити звуци. Някои от тях след няколко бесни напъна остават да лежат напълно неподвижно на земята, като единственият израз на безнадеждната им болка са само сълзите, които неспирно бликат от очите им. Други пък в гнева си вършат какви Ли не най-причудливи и невероятни движения. Но при почти всички животни енергичните действия скоро пак заменят безучастното съзерцание. Между отделните отчаяни опити да се освободят от въжетата те удрят земята с предните си крака и сграбчвайки с хобота си суха пръст, сръчно посипват с прахоляк всички части на тялото си. После вкарват дълбоко в устата си върха на хобота и изсмукват оттам известно количество вода, която изпръскват върху гърба си. Същата процедура се повтаря дотогава, докато добре намокрят прахоляка по себе си…