Карл Май - Край Тихия океан

Вече от доста време много се говореше за някакви малайски пирати, които, обединили силите си, със своите бързи изящни платноходи, снабдени с балансьори, стигаха чак до Андаманските и Никобарските острови, като оказваха успешна съпротива дори и на добре въоръжени европейски кораби. Както разправяха, техен предводител бил някакъв китайски морски капитан, който, преследван от своето правителство, бил избягал от страната и както се мълвеше, на самотен остров в Индийския океан събрал около себе си голяма шайка флибустиери, с които станал много опасен особено за по-малките плавателни съдове. Тези морски разбойници били наречени от жителите на крайбрежието на Китайско море «Янг-дзой», тоест Морските дяволи, и според всички слухове това прозвище било напълно оправдано, понеже дори и към пленниците си те се държали като истински дяволи.

Всички тези мисли ми минаха през главата, когато се събудих на следващото утро и неволно си спомних за китайската джонка, която бе напуснала пристанището при толкова загадъчни обстоятелства. Един човек от нейния екипаж беше посегнал на годеницата на Калади — сигурно на борда на този плавателен съд се намираха все такива брутални хора. Бяхме вече в сезона на непрестанно духащите в продължение на шест месеца от североизток мусони, един период, през който за ветроходите е много трудно да се отправят на североизток, а за някои от тях с определена конструкция и такелаж е направо невъзможно. Можеше ли онази джонка с нейното странно разположение на мачтите и на платната да поеме този курс? Струваше ми се доста вероятно да има намерение да се скрие от мусона зад западната част на острова. Но какво ли щеше да търси там, където сигурно никога досега не беше плавал китайски кораб?

«Чик, чик, чик!» — разнесе се ясно и припряно иззад огледалото. Малкото животинче, достигащо едва седем-осем сантиметра на дължина, което с тези звуци ме изтръгна от моите размисли, беше един геко от онзи вид, дето се среща във всяка къща на Цейлон. След като бе ловувал през цялата нощ, сега явно се канеше да се завърне в скривалището си зад огледалото и смяташе за свой дълг да ме предизвести за намерението си с доверчивото си цвъртене.

За всеки новак появяването на гекото е изненадващо, а отначало дори и малко страшничко. Това дребно симпатично гущерче се среща много често във всяко жилище, през деня се крие в пукнатините на стените, в ъглите и цепките на мебелите и се показва едва вечерта след запалването на светлините, за да започне да лови заспали насекоми. Тъй като гекото е нощно животинче и той подобно на котките има тесни отвесно разположени зеници, които силно се разширяват в тъмнината. Чрез намиращите се по пръстите на краката му кръгли смукалца той е в състояние чевръсто да се катери насам-натам по стените, както и спокойно да се разхожда по таваните на помещенията. Той е доверчив и лесно се опитомява. Даже свиква по време на хранене да се приближава до масата и да си похапва от падналите трошици.

Станах и започнах да се обличам. Току-що бях свършил с тази работа, когато дойде един човек, изпратен от Рафли да ме повика. След като влязох в стаята му, видях, че е седнал на чашка чай, но иначе беше вече напълно готов за излизане.

— Good morning, Чарли — поздрави ме той. — Приготви се, заминаваме! Изпратих вече човек да съобщи на мюдюрина, че тръгваме, а също така дадох уговорения знак на моя щурман, че го викам да дойде тук.

При последните си думи той посочи един шал, провесен от прозореца му като знаме, който лесно можеше да се забележи от яхтата. И сигурно го бяха видели веднага, понеже все още не бяхме свършили закуската си, когато в стаята влезе един мъж, чиято външност още от пръв поглед издаваше моряка. Той беше висок и слаб, с остри черти на лицето, имаше както стойката, така и провлачената походка на тези хора, а погледът на малките му умни очи бе ясен, горд и самоуверен.

— Welcome, Том! — поздрави го Рафли. — Какво е положението на яхтата?

— All right, сър! На борда всичко е наред.

— Има ли достатъчно въглища?

— Йес, сър! Могат да ни стигнат чак до Япония.

— Храна и муниции?

— Нищо не липсва. Що се отнася до хранителните провизии, то те се изразходват, докато с мунициите съвсем не е така. От нашето приключение на географската ширина на Байа, където така подредихме онзи кораб с черни роби на борда, ние изобщо не сме дали нито един изстрел. Нашата «дълга Хариет» има толкова точен мерник, а въпреки това си стои на палубата също като жената на Лот, която навремето, и аз не помня вече по каква причина, била превърната в стълб от сол. Това положение не се издържа повече! Сър, аз съм добър артилерист. Дайте ми в най-скоро време някой удобен случай да чуя рева на моята «Хариет», иначе ще се пръсна от скука!