Карл Май - Край Тихия океан

Междувременно бе настъпила нощта и войсковата част със звучна музика отдавна се беше оттеглила в града, когато се отправихме обратно към «Queens-house». Пред вратата ни очакваше щурманът Том.

— Пристигнахме, сър! — доложи той кратко по моряшки.

— Well, момчето ми, но къде е яхтата? Не я забелязах, въпреки че дълго я търсих.

— Тя е зад скалите встрани от пристанището, сър. То е изложено на вятъра, а в тези райони хич не са рядкост по-силни пориви, които могат да преобърнат тримачтов кораб като градински стол.

— Well done! [245] Добре направено! Б. пр. Има ли нещо ново на борда?

— Не. Но извън борда направих едно наблюдение, за което трябва да ви докладвам, сър.

— И какво е то?

— Забелязахте ли китайския кораб, който вчера напусна пристанището?

— Йес.

— Доста ме учуди както конструкцията му, така и неговият такелаж, а не ми беше и съвсем ясно, накъде ли всъщност искаше да се отправи, тъй като нали североизточният мусон му пречеше да отплава по обичайния морски път. После ми направи впечатление, че тази сутрин в «черния град» на Поен дьо Гал, където живеят само туземци, били изчезнали не едно и две девойчета. А докато бях на котва до китаеца, забелязах, че на борда му имаше няколко сингалки.

— Мислиш, че е girl-robber? [246] Похитител на девойки. Б. нем. изд. Pshaw!

— О, да, има един girl-robber, сър, някакъв ловец на момичета! Слушах много да се говори за него в кръчмата. Той е китайски пират и слиза на един или друг бряг, за да отвлича девойки, които принуждават после да станат жени на неговите хора. Както разправят, тази банда живеела на някакъв самотен остров.

— Възможно е, но изобщо не ме интересува.

— И мен също, ала при днешната вест неволно се сетих за този пират. Тъй като внимателно бях наблюдавал сингалките на борда на «Хайанг-дзъ», знаех много добре, че те не бяха върнати на сушата. След това ми хрумна историята на вашия Калади, чиято любима е била нападната от един човек на джонката, а днес…

— А днес какво? — попита Рафли, чието любопитство се беше събудило.

— Беше по обед. Морето бе слабо развълнувано и пътувах почти без дим. Освен това бях скъсил платната, така че не беше никак лесно да бъдем забелязани отдалече. И ето че по едно време видях китаецът да плава пред мен. Беше опънал всичките си платна и летеше по вълните като хубав кон при лов на лисици. Ала не можеше да се мери с яхтата. Догоних го, а той ме забеляза едва след като се приближих на не повече от четвърт миля. Веднага си надяна маската, обаче с помощта на далекогледа бях видял вече достатъчно.

— Какво?

— По едно време реши да си проветри трюма и освен люковете бяха отворени още осем дупки, които изглежда бяха изрязани с единствената цел да може през тях да стрелят оръдия. С вързани ръце, на палубата седяха четири жени, които при приближаването на яхтата незабавно бяха свалени долу в някоя от каютите.

— Ти заговори ли джонката?

— Естествено.

— И какво ти отвърнаха?

— Джонка «Хайанг-дзъ», тръгнала за Чила.

— Било е лъжа. Че какво ли ще прави китаецът в Чила? Вчера излезе толкова леко от пристанището, че сигурно нямаше никакъв товар, а в Чила не могат да се намерят каквито и да било стоки за товарене. Тези негодници ми се виждат подозрителни и ще ми достави голямо удоволствие да наблюдавам действията на кораба им.

— А как, с помощта на яхтата ли?

— Разбира се. Тръгвайки оттук, ние ще минем през Канди за Корнегале и така ще стигнем до бреговете на Алигаторската река, наричана от сингалците Кимбу-Ойя. На връщане ще поемем с лодка по реката и този път ще ни отведе до Чила. Там ще ни чака яхтата, а докато дойдем, ти ще имаш време да се оглеждаш и да разбереш какви ги върши китаецът.

— Сър, кога ще пристигнем в Чила?

— Не знам точно.

— Е добре. Имате ли някаква друга заповед?

— Не, можеш да тръгваш!

На следващото утро продължихме пътуването си за Канди, някогашната столица на острова и настояща резиденция на местните крале. Разстоянието между Коломбо и Канди може да се измине за осемнайсет часа. Пътят, който ни бе водил все на север от Поен дьо Гал, малко зад Коломбо изведнъж свърна на изток. Скоро горичките от кокосови палми изчезнаха и млади оризища със своята нежна свежа лъскава зеленина предлагаха на очите много приятна гледка. После се заредиха насаждения от палми врека и дървета сурива, между чиито гъсти и големи листа някак многообещаващо надничаха жълтите им цветове. Особено приятно впечатление ни правеше големият контраст между могъщите черни гнайсови скали, от които се образуваха тукашните планини, и нежните разноцветни, плъпнали нагоре по тях пълзящи растения. Отделни групи от хлебни дървета се редуваха с кафеени, захарни и индигови плантации. После се появи джунглата — една непроходима хаотична плетеница от пищни увивни и пълзящи растителни видове, дървета и храсти, в чиято свежа зеленина бяха втъкани ярки цветове. Най-сетне видяхме, че пътят започна да се оживява.