Карл Май - Край Тихия океан

Рафли се усмихна.

— Имай само търпение, стари морски вълко! Все ще дойде удобен момент за някой и друг хубав изстрел.

— Едва ли ще стане тук, сър. Страшно ми се иска колкото е възможно по-скоро да излезем в открито море. Ако беше моя тази чудесна яхта, с която наистина не може да се мери никой друг плавателен съд, то отдавна да съм вдигнал котва и да съм отплавал надалеч.

— Well, Том, ами тогава вдигай котва!

— Възможно ли е, сър?

— Разбира се! Още днес тръгвам с кола за Коломбо и нямам намерение да зарязвам яхтата тук. Затова отплавайте колкото се може по-скоро, за да ви заваря в пристанището на Коломбо.

— Добре, сър Рафли. Колко път има по суша до града?

— Седемдесет мили.

— Тогава ще успея да хвърля котва там, преди да сте пристигнали. Ще сте там още тази вечер, нали?

— Така мисля.

Щурманът се сбогува.

След като морякът си отиде, се появи един пратеник на мюдюрина. Чиновникът ни молеше да си услужим с неговата карета. Приехме. После дойде Калади, за да ни каже «добро утро». Англичанинът го попита:

— Говори ли с Молама?

— Да, сахиб.

— Ще дойде ли с нас?

— Разказах й за двамата махараджи от Запада, които са толкова могъщи и добри. Тя ще дойде, за да ви служи.

— А какво каза баща й?

— Молама няма нито баща, нито майка, нито братя, нито сестри. Има само мен.

— Тогава побързай да отидеш при нея! След един час тръгваме. Ще ви чакаме при жилището на мюдюрина.

— Мюдюринът няма ли да ме задържи?

— Не бих го съветвал. А сега върви и спокойно се върни!

Скоро, само с един поглед, хвърлен към пристанището, можехме да се убедим, че яхтата е започнала да подгрява котлите си. Коминът й бълваше вече гъст черен дим. Платната й бяха вдигнати, а котвата прибрана и в същия миг, когато напускахме хотела, малкият плавателен съд с остър кил потегли, за да излезе в открито море и насочвайки се към Бентоте и Калтура, да стигне до столицата Коломбо.

Макар и по суша, ние също трябваше да се движим в споменатата посока. Това бе такова пътуване, през такива местности с райски красоти, каквото не бях предприемал дотогава.

В дома на мюдюрина ни предложиха най-прекрасните освежителни напитки и плодове, каквито могат да се намерят в страната. После пред къщата бяха докарани две купени в Англия каляски с по шест коня от стройната и изящна индийска раса. Едната беше за Рафли и мен, а другата за мюдюрина. Калади и Молама също получиха една кола от онези, които, строени в цяла редица, очакваха нашето потегляне. По чисто индийски обичай пред дома на висшия чиновник стояха и чакаха не по-малко от стотина кули, бързоходци, слуги, готвачи, както и други придружители. Бързоходците бяха спешени, а останалите бяха на коне или в различни коли, така че всеки, който ни срещнеше, можеше да се убеди, че има честта да се отдръпне от пътя на много високопоставени господа.

Най-сетне потеглихме. Излязохме от Поен дьо Гал и чак до Коломбо пътувахме по добре поддържан път, от двете страни на който непрекъснато се редуваха села. Къщите надничаха от пищната южна растителност като ковчежета за скъпоценности.

По отношение на растителния свят никое друго селище по света не може да се мери с Поен дьо Гал. Най-характерното дърво за онези области е папаовото дърво (Carica papaya), което има стройно, високо, много равномерно изтъняващо нагоре стебло, напомнящо на парашут, където се крият светлите му, подобни на пъпеши плодове. Беше още ранно утро. Човек трябва да е бил в онези географски ширини, за да опознае вълшебната красота на първите дневни часове в тропическата зона. Такъв чист и благоуханен въздух гали лицето ти! Невероятната синева на небето се отразява в кристалните води. Нежният полъх на ветреца носи срещу нас опияняващия аромат на милиони цветя и цветчета. Какво непознато дотогава чувство на възхищение приповдига сърцето, с какво невярващо удивление оглеждаш непознатите и странни неща, на които се натъкваш на всяка крачка! Има нещо толкова величествено във впечатлението, което тропическият свят прави на чувствителната душа, че само след престой от някой и друг месец човек получава усещането, сякаш е бил там вече дълги години. Тук всичко изглежда ново, необикновено и поразително. Сред тези села и поля, в непроходимите гори се заличават почти всички спомени за нашите европейски форми, представи и явления, понеже обликът на всеки пейзаж се определя преди всичко от растителния свят. Със своето масирано присъствие, с невижданите си форми и яркост на багрите той и само той влияе най-осезаемо на нашето въображение. Колкото едно впечатление е по-ново и по-силно въздействащо, толкова по-бързо и по-енергично спомага за избледняването на предишните представи и спомени. Защото тяхната сила им придава само мнима дълготрайност. Под вълшебното небе на юга светлините и омайващият въздух даряват с истинско великолепие дори най-сивото и безлично кътче. Слънцето разпръсква не само ослепителна светлина, а същевременно обагря всеки предмет и го обвива в съвсем лека омара, която, без да пречи на прозрачността на въздуха, прави багрите по-хармонични, омекотява въздействието на ярките лъчи и потапя цялата природа в такова спокойствие, което се промъква и в нашите души.