Карл Май - Край Тихия океан

— Не е необходимо. Той е вече при мен на сигурно място.

— Къде живееш сега?

— В хотел «Мадрас».

— Как ти е името?

— Джон Рафли.

— Джон Рафли, племенникът на генерал-губернатора? — възкликна силно изненаданият мюдюрин.

— All right, аз съм.

— Търсих те, но не те намерих.

— Защо?

— Трябва да ти предам едно писмо от губернатора на Канди. Той ми писа, че ще дойдеш.

— За съжаление съм отседнал в хотела, а не в правителствената сграда. Поради тази причина не си ме намерил.

Лордът отвори писмото и бързо го прочете. Накрая лицето му се озари от една толкова весела и доволна усмивка, че тесните му устни се разтеглиха от едното му ухо до другото, а пенснето се изложи на голяма опасност да падне от върха на носа му.

— Чарли!

— Сър Рафли!

— Виждал ли си някога слон?

— С колко крака?

Той весело се засмя на шегата ми.

— Но на лов за слонове не си ходил, нали?

— О, напротив! Ловувал съм и в северните райони на Калахари, а и по други места, ако нямаш нищо против, сър Джон!

— Damn! [244] Проклятие, по дяволите! Б. пр. Мислех си, че ще ти доставя радост, а ето че нищо не излезе! Убивал си слонове с пушка, така ли?

— Разбира се.

— Тогава сигурно гонитбата и затварянето им в корал няма да ти достави удоволствие, а?

— Защо не? Никога не съм присъствал на такъв лов.

— Е, добре. Ей тук получих покана от губернатора за такъв вид лов. Ще участваш ли?

— Разбира се!

— Ти също ще ме придружиш, нали? — обърна се той към мюдюрина.

Човекът се поклони почти до земята.

— Оказваш ми голяма чест, о махараджа! Съобщи ми само часа на тръгването и аз ще се присъединя към твоята свита.

— Ами Калади?

— Свободен е.

— Тогава до скоро виждане!

— До скоро!

Висшият чиновник ни изпрати навън и направи знак на шестима бързоходци, на които нареди да ни осветяват пътя с факли. Слугите, които бяха отказали да ни пуснат при мюдюрина, сигурно бяха страшно учудени на това почетно изпращане, оказано ни от него.

В стаята на хотела Калади ни очакваше с лесно обяснимо безпокойство.

— Какво стана, сахиб? — попита той. — Успя ли да разговаряш с мюдюрина?

— Да. Свободен си.

От радост доблестният сингалец направи такъв скок във въздуха, на който би завидял всеки тигър.

— Сахиб, благодаря ти, ти си…

— Мълчи! Живот за живот. Ти ме избави от смърт, а сега аз ти отвръщам със същото. Ще останеш ли при мен, докато съм в Цейлон?

— Няма да се отделя от теб, докато сам не ме изгониш!

— Добре, тогава се приготви да тръгнеш с мен за Корнегале, където ще ловим слонове!

— Слонове? В такъв случай ще са нужни много хора, мъже, жени и деца. Мога ли да взема и Молама, цветето на моята душа?

— Вземи я!

— Благодаря ти! Изпълнен си с доброта също както облаците с дъжд, а си изпълнен и с любов както звездите на нощта. Нека Вишну те благослови теб и махараджата от Германистан. Ще ви дам и живота си, стига само да го поискате!

Цейлон, чието име англичаните произнасят Силон, е бил известен на древните индийци като Зиландив, а на гърците — като Тапробане. Туземците наричат острова Сингала. Той е отделен от индустанската суша от морски канал, широк около шейсет английски мили и от брега си до върха Педроталагала се издига на две хиляди и петстотин метра над морското равнище. Често наричат Цейлон остров Малта на Индийския океан, което се дължи навярно на неговото разположение. А то е твърде важно в случай на военни действия.

Както е известно, островът е британско владение на короната и се управлява от собствен губернатор. Всички по-високи постове се заемат от англичани, но все пак броят на белите едва достига седем хиляди. Местните туземци, сингалците, изповядват будизма. Те са се смесили с преселили се по-късно на острова индуси, малайци, явайци, с маври и португалци, както и с негри от Мозамбик и Мадагаскар. Тук-там се вижда и по някой китаец, но той веднага пак бързо изчезва, след като осъществи не дотам похвалните си намерения, довели го на острова при «хората с прави и дълги носове».

По онези земи китайците не се ползват с особени симпатии. Без да презират и най-дребните печалби, за някоя по-значителна изгода те жертват всичко, каквото имат. На сушата лесно се оправят дори и в най-трудните положения, а ако става Дума да се извлече някоя сравнително добра облага, китайците не се плашат и от големите океански вълни. В такива случаи те са колкото хитри, толкова и дръзки, колкото са енергични, толкова са и безскрупулни, и само някой много добре подготвен и сериозен противник може да ги спре.