Карл Май - Край Тихия океан

— Да, знаеш, защото ти му подсвирна и му направи знак да избяга!

— Вярно е. Имаш ли нещо против?

— Трябва да те арестувам.

От безмерно удоволствие добрият Джон Рафли широко отвори уста, ококори очи, а после каза:

— Да арестуваш мен? Един джентълмен от добрата стара Англия? Тук на Цейлон в това свърталище на жаби и гущери? Човече, ти съвсем си откачил! Гледай да изчезнеш час по-скоро. Калади е мой и ще правя с него каквото си поискам!

— Твой ли е? Как така?

— Той е мой слуга и върши всичко по моя заповед. Без съгласието ми никой не бива да го докосва. Дори и мюдюринът.

— Ами щом е твой слуга, защо не остана при теб, защо си отиде?

— Отпратих го, защото тъй ми се искаше. А сега върви при мюдюрина и му кажи, че ще разговарям с него!

— Няма ти да разговаряш с него, а обратното, той с теб.

— Ха! Как така?

— Много просто — защото ще те арестувам и ще те отведа при него. Ще наредя да преследват човека, когото наричаш свой слуга и хората ми сигурно ще го заловят. Хайде, тръгвай с нас!

— Be gone! [239] Махай се, иди си! Б. пр. Гледай час по-скоро да изчезнеш!

— Не дойдеш ли доброволно, ще трябва да те принудя.

— Я се опитай, да видим дали ще успееш!

Развеселеният лорд измъкна един чифт грамадни револвери. Последвах примера му и също извадих моите.

— Смятате да се съпротивлявате, така ли? — попита изплашеният цейлонец.

— Не, скъпи ми синко. Не смятаме да се съпротивляваме, а само малко да те позастреляме, в случай че ти хрумне да продължиш да ни досаждаш.

Човекът изпадна в страшно затруднение. В него се бореха чувството за дълг и страхът, който изпитваше от оръжията ни, но в крайна сметка изглежда страхът му надделя.

— Ти какво каза, сахиб, откъде си?

— От Англия.

— От Англистан, където живее великата кралица? Истината ли казваш?

— Да!

— И със сигурност ще отидеш при мюдюрина?

— Със сигурност.

— И няма да ни измамиш?

Лицето на Рафли просто сияеше от удоволствие. Той поглади бакенбардите си по такъв начин, който неоспоримо доказваше отличното му настроение.

— Аз съм махараджа от Англистан, а ето този сахиб е още къде-къде по-голям махараджа от Германистан. Ако не вярваш, ще ти го докажа. Можеш ли да четеш?

— Да! — увери го човекът, макар че сигурно не познаваше нито една буква. Несъмнено отговори така, само за да внуши на подчинените си необходимото уважение.

Сър Джон бръкна в джоба си и извади някаква сгъната хартия. Беше листът за ястия, който беше взел от хотел «Мадрас». Подаде му го с думите:

— Ето, чети!

Човекът пое листа, допря го до челото си, после със сериозен и важен вид втренчи поглед в него и раздвижи устни, сякаш четеше. След това пак го сгъна най-грижливо, притисна го до гърдите си и го върна на англичанина.

— Сахиб, ти каза истината. Вие двамата сте махараджи от залеза на слънцето. Ето тук е написано. Мога да ви пусна да си вървите, понеже вече знам, че сигурно ще отидете при мюдюрина, за да ме извините и да му кажете, че съм оставил осъдения да избяга само защото е твой слуга и следователно имаш правото да се разпореждаш с него.

Почти поздравявайки, той сложи длани върху гърдите си, после се обърна към своите бойни герои и като се спуснаха от платформата, всички те поеха към града. Насъбралата се любопитна тълпа лека-Полека се разотиде.

Откъм пристанището долетя някаква странна и монотонна песен. Тя се носеше от необичайно голям китайски кораб, чийто котвен шпил въртяха петима мъже, за да вдигнат голямата котва. Същевременно те отмерваха такта на крачките си с обичайната за подобни случаи песничка «тиен омма омма тиен воозинг».

Рафли побутна пенснето си по-близо до очите и внимателно разгледа плавателния съд.

— Чарли! — обади се той.

— Сър Джон!

— Да се обзаложим ли?

— Да се обзаложим? За какво?

— Че капитанът на тази джонка или си е загубил акъла, или пък плава под твърде съмнителен флаг.

— Защо мислиш така?

— Ти не си моряк и ти липсва поглед за такива неща. Виждал ли си някога джонка с три мачти?

— Не.

— Ами с такива необикновени платна и странен такелаж?

— Че какво им е толкоз странното?

— Смесицата от китайски и американски начин на изработка, както и съотношението между височината на различните мачти. Как така бизанът [240] Задна мачта. Б. пр. е по-висок от гротмачтата и фокмачтата? И за какво му е този дълъг шпир [241] Служи за опъване на платната. Б. пр. с двоен фордун?

— Наистина е необичайно! По вида на фордуна може да се направи заключението, че този плавателен съд има триъгълни платна, за да се движи по-лесно и по-бързо срещу вятъра, а ми се струва, че мачтите му имат споменатата височина, защото с постепенното увеличаване на броя и размерите на платната отпред назад се е целяло да се постигне по-голяма бързина, на което обаче никак не подхожда конструкцията на корпуса, наподобяваща твърде много формата на буре.