Карл Май - Кралят на петрола

— Хиляди дяволи! — запроклина Краля на петрола. — Пред нас врагове и зад нас врагове! Това не е ли горичката, където очистихме двамата навахи?

— Да — отвърна Бътлър. — Какво да правим? Да опитаме ли да се измъкнем надясно?

Те спряха конете си за броени секунди. Но това бе достатъчно. Изстрелите на навахите изтрещяха, жребците на двамата бандити се изправиха на задните си крака, а после заедно със смъртно улучените ездачи продължиха в галоп напред към гората, където спряха със свободно провиснали юзди. Там застреляните бандити паднаха на земята точно до жертвите си.

Само броени секунди по-късно пристигна и отрядът на Олд Шетърхенд. Мъжете скочиха от седлата пред храсталака и навлязоха в него. Тогава видяха вожда и хората му, застанали пред четирите трупа. Веднага разбраха какво се е случило както преди известно време, така и току-що.

— Каква присъда! — обади се Олд Шетърхенд, когото го побиха тръпки. — Наказанието ги сполетя точно на същото място, където са извършили убийството.

— А аз прибързах — добави вождът. — Трябваше да ги измъчваме до смърт. Бързо убиващите куршуми не са никакво наказание за тях. Вземете труповете на нашите застреляни братя и ги завържете върху конете! Горе, където лагеруваме, ще бъдат погребани като достойни и храбри синове на навахите. А тези бели кучета нека останат да лежат тук, за да ги разкъсат лешоядите!

Тогава Сам Хокинс прошепна на Олд Шетърхенд:

— После тайно ще дойдем тук и ще ги погребем, ако не се лъжа. Те бяха престъпници, но все пак бяха и хора.

Безмълвно кимване с глава му показа, че ловецът е съгласен с него.

Повикаха и всички останали индианци от отряда. После с двата трупа тръгнаха на път, на едно удобно място се прехвърлиха отвъд реката и се насочиха към лагера. Там се разнесоха глухи вопли и оплакването на мъртъвците продължи до вечерта, когато над убитите бяха издигнати две малки каменни могили.

Навахите и нихорасите останаха заедно още два дни, а после се разделиха. Естествено белите тръгнаха с навахите нагоре към Рио де Чако, където бяха колибите и шатрите на племето. Там прославените уестмани бяха посрещнати с голяма радост, а преселниците — със сърдечно гостоприемство.

И какво се случи после ли? За това може да се напишат други романи. Нитзас-ини удържа на думата си. Четирите семейства получиха всичко, обещано им от Волф при устието на Зимната вода, и стана така, както бе казала госпожа Розали Еберсбах — върху подарената на всеки от тях земя можеше да се побере цяло рицарско имение. Доброто им разбирателство с навахите никога не бе помрачено.

Уестманите останаха при тях доста време, за да помогнат при създаването на четирите стопанства със съвети и дела, колкото им позволяваха възможностите, а после, разбира се, не завинаги, се сбогуваха със своите бели и червенокожи приятели. Отправиха се към Калифорния и по време на пътуването си преживяха не едно и две необикновени приключения. В Сан Франциско другите се разделиха с Леля Дрол и Хобъл Франк, тъй като двамата смятаха, че все пак е техен дълг да придружат неопитния и вятърничав кантор до родината му. На сбогуване Сам Хокинс попита:

— И кога човек ще може пак да ви види вас двамата, най-големите герои на Дивия запад, хи-хи-хи-хи?

— Когато се поправиш, стари шегобиецо — отговори му Хобъл Франк. — Драсни ми едно писмо до моята вила «Меча лой». Ще се чувствувам много протежиран да чуя, че тук в Запада, се чувстваш канибалски добре!

А героичната опера в дванайсет действия? Щом нейните първи три такта бъдат готови, веднага ще ви съобщя.

© 1991 Веселин Радков, превод от немски

Karl May

Der Oilprinz, 1894

Източник: http://bezmonitor.com

OCR: Неизвестен любител на автора

За коригирането на текста много помогна Мария Попова

Издателство «Отечество», том 7, София, 1991

1893–1894

Originaltitel der Gesammelten Werke:

Der Oilprinz (Bd. 37)

Свалено от «Моята библиотека» http://www.chitanka.info/lib/text/1920

Последна редакция: 2006-08-05 19:50:38

Но там има само бренди и едно буренце вино… Първото поръчано бренди (менте) тримата изсипват на земята… Б. на Uploader Victor