Карл Май - Кралят на петрола

— Но в такъв случай е трябвало да минат покрай нас!

— Не, защото са се прехвърлили на отвъдния бряг.

— Уф! Моят брат има ли основание да мисли така?

— Да. Хартията е в техни ръце и искат да отидат с нея в Сан Франциско. В такъв случай са принудени да се спуснат към Колорадо по същия път, по който са яздили, когато са дошли в лагера ви. Сега не могат да минат оттук, защото, от кантора са научили, че ние сме на това място. Следователно са се върнали обратно срещу течението до мястото, където вчера бивакувахме, а после са се прехвърлили през реката. Нека моят червенокож брат тръгне бързо с отряд от своите хора надолу и щом намери подходящо място, да се прехвърли отвъд реката. Озове ли се на отсрещния бряг, ще потърси следите на негодниците и така ще разбере дали вече са напуснали тази местност.

— Сигурно са я напуснали!

— Не съм убеден. Предполагам, че са се скрили някъде отсреща, за да видят какъв ще е изходът от битката. Моят брат трябва да им препречи пътя колкото може на по-широк фронт, за да не им позволи да се промъкнат покрай неговите воини.

— А какво ще прави Олд Шетърхенд?

— Заедно с Винету ще яхнем конете и ще се отправим нагоре срещу течението, за да проследим дирята им. Разчитането й ще е извънредно трудно, защото тя съвпада с нашите следи. Затова ние двамата трябва да се заемем с тази работа. Не можем да се осланяме на никой друг. Естествено няма да яздим сами, а ще вземем и няколко придружители.

— Но нали изпратих съгледвачи срещу тези песове! Сигурно не са ги забелязали.

— Съществуват и други възможности. Или разузнавачите ти са били заблудени от бандитите, или дори са убити.

— Ако е така, белите непременно ще умрат на кола на мъченията!

— Първо да ги заловим, а после пак можем да поговорим за смъртта им. Нека моят червенокож брат незабавно тръгне на път и не пропуска никакви предпазни мерки!

В този момент горе на брега отново се появи един ездач. И той забеляза събралите се долу хора. Също като банкерът преди малко и той попита дали може да слезе при тях.

— Да, елате! — отговори му Олд Шетърхенд, а проблясналите искрици в очите му не предвещаваха нищо добро. Канторът се спусна до пресъхналия брод.

— Ето ме пак — каза той невинно. — Къде са другите немци?

— Там, където вие няма да отидете, за да не ни докарате нови беди, предател такъв!

— Предател ли? Защо?

— Казали сте на Краля на петрола къде мистър Ролинс е скрил чека.

— Да, казах му. Попита ме и нямаше как да го излъжа.

— Човек може да постъпи разумно и без да лъже, глупаво плямпало такова! Определям ви следното наказание — пак ще стоите вързан!

— Няма да го бъде, няма да позволя! Вие нямате никаква власт над мен!

— Имам дори твърде голяма власт. Веднага ще ви го докажа.

На неколцина от навахите той подхвърли две-три думи, които канторът не разбра. Тогава те го обградиха заедно с коня му и го отведоха горе в лагера, където въпреки ожесточената му съпротива действително го вързаха. Не след дълго Нитзас-ини заедно с двайсет конници от своите воини препусна надолу по брега на реката. Мокаши, вече негов приятел, се присъедини към отряда му заедно с двайсет нихораси. А Винету и Олд Шетърхенд тръгнаха нагоре срещу течението. Придружаваха ги Сам Хокинс, Дик Стоун, Уил Паркър и десет навахи. Франк и Дрол също изявиха желание да дойдат с тях, но Олд Шетърхенд ги накара да останат заедно с Волф и да внимават в лагера да не се случи нещо, с което после да заслужат упреците му.

Преселниците все още стояха долу край водите на Чели. Бялата скуоу беше при тях. Те разговаряха за бъдещето си, за предишните си планове и за промяната им, предизвикана от последните събития. В този момент отгоре се спусна Волф, за да види какво правят. Жената на вожда, която, ако му говореше на немски, се обръщаше към него на вие, докато на индиански двамата бяха на «ти», му махна с ръка да се приближи и каза:

— Говорим за плановете на нашите сънародници. Прекосили са океана, за да намерят тук нова родина. Нямат никакви средства. Само семейство Еберсбах разполага с пари и искат да подпомогнат другите. Какво ще кажете? Ще поговоря с моя мъж по този въпрос веднага щом му остане свободно време.

— Не е необходимо — каза Волф.

— Защо?

— Защото вече свърших тази работа.

— Говорили сте с него за преселниците?

— Да.

— И какво каза той?

— Иска да ви достави радост, като разреши на немските преселници да останат в земите на племето му.

— Колко хубаво! Много се радвам! Знаех си, че непременно ще изпълни желанието ми, но съм дваж по-щастлива, че не е изчакал да го помоля. Ами как си представяте цялата работа?