Карл Май - Кралят на петрола

Нитзас-ини подаде лулата на Мокаши, който също се изправи на крака, дръпна шест пъти от калюмета, а после със същия силен глас като Нитзас-ини обяви:

— Чуйте, воини на навахите и нихорасите, томахокът на войната отново е заровен в земята. Мъжете на навахите ще разтворят кръга, който са сключили около нас, и тогава с тях ще бъдем братя. Потвърдих го с калюмета и това означава, че все едно моите воини са го казали и са изпушили лулата на мира. Аз казах — хау!

Но най-радостни бяха нихорасите, които едва ли бяха смятали, че е възможно тъй щастливо да се отърват от една толкова голяма опасност. Като свидетели на сключения договор Олд Шетърхенд, Винету и Волф също трябваше да дръпнат шест пъти от лулата, но не бе необходимо да държат и речи.

След това съвещанието приключи и дотогава толкова враждебната сцена се превърна в напълно миролюбива картина. Навахите пуснаха нихорасите да излязат от клопката им и тъй като край реката нямаше достатъчно място, приятели и неприятели се отправиха нагоре към лагера на нихорасите, за да отпразнуват сключването на мира и преди всичко да освободят пленниците. Винету, Олд Шетърхенд и Волф също тръгнаха нагоре, където на първо време присъствието им беше необходимо. Засега другите бели останаха долу. Всички те се радваха, че враждебните действия между двете племена завършиха по такъв начин.

Скоро всички се впуснаха в оживени разговори по повод на току-що случилото се. Франк и госпожа Розали поведоха особено разпален диалог, в който за кратко време се включи и Адолф Волф, но скоро той изостави двамата, за да се присъедини към чичо си, отишъл горе на високия бряг в лагера на нихорасите. Когато се приближи до брода, младежът срещна навахите. Те бяха извели конете си от скривалището им и се канеха да ги отведат нагоре. Вождът им ръководеше тази работа, а близо до него стояха Винету и Олд Шетърхенд. В този момент високо на самия бряг над брода се появи един ездач. Той забеляза застаналите долу хора и подвикна:

— Мистър Шетърхенд, добре, че те виждам! Мога ли да сляза долу?

— Мистър Ролинс! — отвърна ловецът. — Какво правиш тук? Нали трябваше да стоиш при кантора, докато дойде някой пратеник. Защо си се измъкнал?

— Веднага ще ти обясня. Значи мога да сляза при вас, нали?

— Да.

Той бавно се спусна, яздейки, после скочи от седлото и възбудено заговори:

— Де да не бях оставал там, а да бях тръгнал с теб! Ако знаеш само какво преживях!

— Че какво си преживял толкова? Какво се е случило? Изглеждаш ми направо съсипан.

— Никак не е чудно. Бях вързан за дървото.

— Ти ли? А не канторът?

— Е, да, отначало беше той, но после се освободи и на негово място се озовах аз.

— И кой те върза? — смаяно попита Олд Шетърхенд.

— Краля на петрола. Този мерзавец отново ми взе чека.

— Краля на петрола ли? По дяволите! Как стана това? Разказвай по-бързо!

Банкерът го осведоми за случилото се.

— Човече — възкликна после Олд Шетърхенд, — хитро си го измислил, страшно хитро, няма що! Защо не унищожи тази хартийка?

— Да, наистина си прав, сега горчиво се разкайвам. Но, сър, коленопреклонно те моля, помогни ми да си върна документа!

— Е, да, първо ти ще вършиш грешките, а после аз ще ги поправям! Нека онези типове яздят накъдето си искат, все ми е едно! Да не си правил такава глупост!

Тогава Нитзас-ини се намеси:

— Не, те няма да яздят накъдето си искат. Краля на петрола уби двамата ми разузнавачи и аз трябва да го заловя. Нима Олд Шетърхенд и Винету няма да ми помогнат?

Винету кимна, а Олд Шетърхенд каза:

— Говорих така само от яд. Разбира се, че трябва да заловим онези негодници. Мистър Ролинс, ти видя ли в каква посока поеха?

— Да.

— Е, накъде тръгнаха?

— Нагоре срещу течението на реката, откъдето и дойдоха, откъдето дойдохме и ние.

— Значи все пак така е станало! Те са следвали дирите на навахите, за да нападнат Волф и да му отнемат чека. Но съвсем случайно са се добрали много по-лесно до документа. А кога се случи?

— Преди няколко часа. Канторът не искаше да ме развърже.

— Тогава трябва незабавно да потеглим.

— Срещу течението на Зимната вода ли? — попита вождът.

— Да, защото в никакъв случай не бива да пренебрегваме следите им, макар че тримата несъмнено са се отправили надолу по течението й.

— Но този човек твърди тъкмо обратното!

— Ролинс също е прав. Бандитите са тръгнали срещу течението, но са стигнали само донякъде, а после навярно са обърнали конете и пак са се насочили надолу.