Карл Май - Кралят на петрола

— Хау! — кимна Мокаши, който започна да проумява какви изключително миролюбиви намерения имаше Олд Шетърхенд.

— А нима един умен мъж, изпаднал в толкова голяма опасност, ще се инати да иска смъртта на противниците си, в чиито ръце е собственият му живот?

— Не.

— Чудесно, значи всички сме на едно мнение. Нито Нитзас-ини, нито Мокаши желаят да продължат враждебните действия. Следователно остава да се реши само въпросът чия кръв е била пролята досега и какво трябва да е отмъщението за това. Мокаши изгуби ли някой от воините си?

— Не.

Тогава той има ли да си отмъщава за нещо на навахите?

— Не.

— В такъв случай ще задам същия въпрос и на моя брат Нитзас-ини.

— Касти-тине и придружителят му са убити — обади се строго вождът.

— От нихорасите ли?

— Не, а от бледоликия, който се нарича Краля на петрола.

— Е, тогава нима трябва да отмъщаваш за смъртта на двамата си воини на нихорасите?

— Не.

— Значи и тук сте в равни позиции. Превъзходството на навахите се изразява в това, че напълно са обградили нихорасите и ако се стигне до схватка, ще пролеят кръвта им. Но Нитзас-ини заяви, че не иска кръвопролитие. От друга страна, нихорасите имат известно преимущество, понеже Мокаши е пленил осем воини на навахите. Нима едното не може да компенсира другото? Нихорасите ще освободят пленниците, а навахите ще пуснат нихорасите от клопката, където са попаднали. После бойната секира ще бъде заровена. Надявам се, че моите братя ще се съгласят с предложението ми. Затова сега ще направя нещо, което всички ще видят.

Той свали от пояса си торбичката с тютюн и от шнурчето на врата си лулата на мира, натъпка я с тютюн и я сложи на земята пред себе си. После ловецът попита Мокаши:

— Съгласен ли е вождът на нихорасите с предложението ми?

— Да — отвърна му индианецът, който тайно силно се зарадва, че тъй лесно и евтино щеше да се отърве от почти сигурна гибел.

— А какво ще каже вождът на навахите?

Нитзас-ини не побърза да се съгласи, а най-напред каза:

— Моят брат Олд Шетърхенд се застъпи повече за нихорасите, отколкото за навахите.

— Защо мислиш така?

— Защото те са в ръцете ни, а че имат осем пленници, не е никакво предимство, понеже тези пленници още от този момент все едно че са свободни. Необходимо е само да изпратя неколцина от воините си да отидат горе в лагера на нихорасите, за да ги развържат. И тъй, кажи ми, справедлив ли си към нас?

— Да, а за да се убедиш и ти в това, ще те попитам следното: на кого дължиш изгодното положение, в което се намираш?

— На теб и на Винету — искрено отговори Нитзас-ини, придържайки се към истината. Той беше честен човек.

— Да, на нас го дължиш. Не ти го казвам, за да се хваля, а за да те накарам да бъдеш справедлив към нихорасите. Какво ще каже моят брат Винету за моето мирно предложение?

— Все едно че самият аз произнесох твоите думи — отговори апачът.

— А Маитсо, Вълка?

— Напълно споделям мнението на Винету — изрази съгласието си белият.

— Тогава остава само Нитзас-ини да каже думата си.

Вождът на навахите задълго спря поглед върху позициите на своите хора, а после и на разположението на враговете. Навярно съжаляваше, че току-така трябва да се откаже от голямото превъзходство, което имаше, но и в този случай се прояви голямото влияние, оказано му с времето от неговата бяла скуоу. Някогашният див и нецивилизован индианец се беше превърнал в миролюбив и разумен вожд на племето си. Наистина той се поколеба още някоя и друга минута, но все пак накрая заяви:

— Давам право на моя брат Олд Шетърхенд. Нихорасите няма да бъдат повече обкръжени.

— И ти си готов да изпушиш с Мокаши калюмета?

— Да.

Тогава Олд Шетърхенд се изправи, обърна се към индианците и със силен глас извика:

— Нека воините на навахите и нихорасите отправят погледите си насам, за да видят какво е решението на вождовете им!

Той запали лулата и я подаде на Нитзас-ини. Вождът се изправи, дръпна от нея шест пъти, издуха дима към небето, земята и четирите посоки на света и за да го чуят всички присъствуващи, силно извика:

— Бойната секира ще бъде заровена. Ще изпушим лулата на мира. Нихорасите ще освободят пленниците и после ще станат наши братя. Казвам това и пуша лулата от името на всички мои воини. Все едно че самите те са го изрекли и са изпушили калюмета. Аз казах — хау!

Сигурно навахите никак не бяха очаровани от изхода на преговорите. Имаха толкова голямо превъзходство над противниците си, че им беше доста трудно ей тъй, с лека ръка, да се откажат от него. Но тяхната дисциплинираност не им позволи да проявят непокорство, още повече че обичаят с изпушването на калюмета бе за тях толкова свещен, че никога не биха дръзнали да оспорят решението на вожда си.