Карл Май - Разбойнически керван

— Двама.

— И не се ли боиш да навлезеш в Бахр фила ма, в Морето без вода (Пустинята. Б. нем. изд.), с толкова малко хора?

— Аз никога не се страхувам.

— А не се ли страхуваш и от Хеджан Бей, Удушвача на кервани? Колко лесно можеш да срещнеш неговия джум!

— Той сигурно ще ме остави в мир да яздя по пътя си, защото иначе го очаква участта на Асан Бей, Удушвача на стада.

При тези думи очите му някак странно заблестяха, а погледът му сякаш искаше да ме прониже.

— Чуждоземецо, ти уби Асад Бей, ала Хеджан Бей може да те смачка. Той е много по-страшен от Арет с гръмовния глас.

— Ти познаваш ди го?

— Него го познава всеки туарег и тебус. Защо и аз да не го познавам? Нима не говорят всички за него?

— Тогава навярно познаваш и имошара Махмуд Бен Мустафа Абд Ибрахим Якуб Ибн Башар? — попитах аз, като гледах да не се издам, че внимателно наблюдавам лицето му.

Въпреки тъмния си тен той явно пребледня.

— Кой е този мъж?

— Той не е мъж, а жена, чийто език не умее да мълчи. Когато го срещнах, ми каза, че е пратеник на Хеджан Бей и отива при някакъв френец, за да му поиска откуп.

Арабинът смръщи вежди.

— Аллах инхал ал келб — дано Бог погуби кучето! И ти отиде при онзи френец, за да го предупредиш, така ли?

— Защо аз? Нали имошарът сам ще разговаря с него!

— Ефенди, постъпил си разумно и мъдро, защото говоренето е сребро, но мълчанието е злато.

Вече знаех достатъчно. Несъмнено този арабин бе един от хората на Хеджан Бей и изчакваше тук завръщането на пратеника, който беше задържан в Алжир, а пък старейшината на дуара навярно бе таен съюзник на Удушвача на кервани. Не можех да приема гостоприемството на тези хора, срещу които може би щях да бъда принуден да се изправя като враг и затова реших незабавно да продължа пътя си.

С помощта на Йозеф набързо одрах кожата на лъва и после, придружаван от всички ликуващи мъже, се върнах в дуара.

Успешният лов не беше струвал нито един човешки живот, защото и онези двама араби, които лъвът най-напред бе проснал с лапите си, бяха само ранени, макар и толкова тежко, че се наложи да ги носят до селото.

Хасан Велики зарадвано се завтече да ме посрещне.

— Ти си жив, сихди, ти пак си тук и успя да убиеш Господаря с голямата глава? Хамдулиллах, хвала и слава на Аллаха, който те е закрилял! Треперих за теб като стръкчето трева, когато над оазиса минава самумът.

— Машаллах, мътните го взели, ама че сравнение! Стръкче трева и Джесар Бей, Удушвача на хора! — отвърна му Йозеф вместо мен. — Не се ли срамуваш, Хасан ал Кебир, което би трябвало да означава Великия страхопъзльо? Качвай се бързо на камилата, защото пътуването ни продължава!

Когато се наканих да се сбогувам с хората от дуара, уелад слиманът ме заведе при камилите си.

— Господарю, ти нямаш такава джемел, от каквато се нуждаеш. Твоята ръка ме спаси от смъртта. Погледни това животно! То е бишаринхеджина, каквато няма да намериш и в цялата Сахел. Мактуб ала саламтек — вземи я със здраве!

Това беше много скъп подарък. Нима този човек разполагаше със средствата за подобни подаръци? Понечих да възразя, понеже трябваше да гледам на него като на мой враг, но с властнически жест той ми направи знак да мълча, а после измъкна от джоба си парче корал с твърде особена форма и каза:

— Ти си се научил да си държиш устата затворена. Вземи този «алама» и ако срещнеш джума на Хеджан Бей, покажи им го! Той ще ти гарантира закрила, защото ти избави един правоверен от ноктите на Сахиб ес селселе. Качвай се на камилата и пътувай без страх!

За да не го разгневя, бях принуден да приема животното. В ъгъла на покривалото под седлото видях избродирани красиви орнаменти, сред които личаха инициалите А. Л. — началните букви на името Андре Латреомон.

Благодарих на стареца и на дъщеря му, в чиято шатра бях намерил подслон, а после старейшината на дуара и неколцина от хората му ме придружиха на известно разстояние. Когато се сбогувах с него, той каза:

— Сихди, ти си храбър воин, но Хеджан Бей е по-могъщ от теб. Обаче аз видях, че ти получи неговия алама. Ще бъдеш в безопасност докъдето се простира пустинята. Ес селям алейкум — върви си в мир и бъди жив и здрав!

Пустинята!

Само с някои кратки прекъсвания от северозападното крайбрежие на Африка, та чак до Азия нагоре към могъщите хребети на планините Хинган (Планинска верига в Азия, която разделя Монголия от Манджурия. Б. нем. изд.) се простира цяла редица от пусти, негостоприемни територии, коя от коя по-ужасни. Големите пустини на африканския континент се прехвърлят през Суецкия провлак и преминават в неплодородните равнини на каменистата Арабия, подир които следват голите безводни земи на Персия и Афганистан, а те пък продължават нагоре, навлизайки в Бухарското емирство и Монголия, за да образуват там страшната Гоби.