Матю Райли - Храмът на инките

— Колко пъти си се омъжвала?

— Първият ми брак се провали. Мъжът ми не споделяше професионалните ми амбиции. Разведохме се преди около пет години.

— О.

— Но наскоро пак се омъжих. И е страхотно. Адски готин човек. Впрочем точно като теб. И с огромни възможности.

— Кога?

— Преди година и половина.

— Чудесно — любезно рече Рейс. Всъщност си мислеше за сцената, на която по-рано беше присъствал — Лорън и Трой Коупланд, които страстно се целуваха в хеликоптера. Коупланд нямаше венчална халка. Дали Лорън имаше връзка е него? Или той просто не носеше пръстена си…

— Ти женен ли си, Уил? — откъсна го от унеса му Лорън.

— Не — тихо отвърна той. — Не съм.

Получаваме данните от МСАН — каза от компютърния терминал на стената на бронетранспортьора Ван Люън.

Той, Кокрън, Райкарт, Наш, Рейс и двамата агенти от БКА — Шрьодер и русокосата Рене Бекер стояха в осемколесната бронирана машина, паркирана близо до реката, в очакване на нощния поход до храма.

Лорън и Йохан Краус вече бяха отишли в цитаделата.

Бъз Кокрън бе донесъл в БТР-а шепа светлокафява каша, която изпълни затвореното пространство с отвратителна миризма.

— Не успях да намеря нито една маймуна наоколо, за да взема пикнята й — каза той. — Сигурно са избягали преди падането на нощта. — Кокрън протегна шепата си. — Обаче намерих това. Маймунско лайно. Предполагам, че ще свърши същата работа.

Зловонието накара Рейс да потръпне.

Кокрън го забеляза.

— Какво? Не искате ли да се намажете с лайна, професоре? — Той погледна Рене и се ухили. — Добре че професорът няма да ходи там, нали?

Ефрейторът започна да маже униформата си с маймунските изпражнения. Райкарт и Ван Люън последваха примера му. После намазаха и ръбовете на тесните прозорци на бронетранспортьора.

Докато Рейс беше чел ръкописа, по заповед на Наш другите цивилни бяха устроили оперативна база в цитаделата. В това време четирите останали зелени барети бяха работили върху хеликоптера. За съжаление бяха успели да поправят само двигателя. Перката на опашката се оказа повредена по-сериозно, отколкото предполагаше Кокрън. Бяха възникнали усложнения и тя все още; не се въртеше, а хюито не можеше да лети без нея.

Със спускането на мрака Наш реши да се заеме с идола. Той повика командосите при БТР-а, където Рейс накратко им предаде разказания в ръкописа случай със странния камък.

Междувременно полковникът нареди на Габи, Коупланд, Дъги и младия немски редник Молке да останат в цитаделата.

Той им обясни плана си. Когато котките дойдеха в селото, по-голямата част от групата трябваше да е в крепостта, а той и зелените барети — в БТР-а, по-близо до крайречната пътека.

Рейс, който тъкмо бе свършил с разказа си, трябваше веднага да се присъедини към другите цивилни в цитаделата.

— Получаваме данните от МСАН — каза от компютърния терминал Ван Люън. — Всеки момент трябва да пристигнат и сателитните снимки.

— Какво пише? — попита Наш.

— Вижте сам. — Сержантът се отдръпна настрани.

Наш погледна екрана. Виждаше се карта на северната половина на Южна Америка:

НАЦИОНАЛНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА

ЕКСПЕД. ЗАДАЧА № 040199–6754

ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ НА МСАН

ПАРАМЕТРИ: 82,00°W–30,00°W; 15,00°N–37,00°S

ДАТА: 5 ЯНУАРИ 1999; 16:59 (ПЕРУАНСКО ВРЕМЕ)

— Какво е това, по дяволите? — намръщи се Наш.

— Поне непосредственият район е съвсем чист… — рече Ван Люън.

— Какво показва тази карта?

— Правите линии са петте главни пътнически въздушни коридора в Южна Америка — поясни сержантът. — Панама играе ролята на врата на континента и търговските полети обикновено отиват оттам направо в Лима и Рио де Жанейро, а от тези два града — до Буенос Айрес. Сивите квадратчета са самолетите в нашия район извън редовните пътнически въздушни коридори.

Рейс погледна екрана и видя трите групи сиви квадрати над северозападната четвъртина на континента.

— Какво означават буквите и цифрите?

— Сивият кръг точно над Куско — отвърна Ван Люън, — под който е написано Н-едно, сме ние. Съкращението означава „Наш-едно“, нашата група в селото. Наш-две, три и четири са хеликоптерите, които летят от Панама за Вилкафор. Но изглежда, че им остава още доста път.

— Ами другите сиви квадратчета?

— Р-едно, две и три са хеликоптерите на Романо — каза полковникът.

— Но са далеч на север — обърна се към него Ван Люън.

— Как може толкова много да са се отклонили?

— Изгубили са се — рече Наш. — Тотемите трябва да са ги заблудили.