Матю Райли - Храмът на инките

Какво те накара да финансираш сам издаването на „Състезание“?

Съвсем просто е. Предложих романа на всички големи издателства в Сидни и те го отхвърлиха! И тогава го публикувах сам, защото исках да се продава. Честно казано, смятах, че е добър и си мислех, че издателствата не са му обърнали нужното внимание (убеден съм, че някои издатели изобщо не са го прочели).

Ето защо реших да привлека вниманието им по друг начин. Ако „Състезание“ се появеше по лавиците на големите книжарници, някой можеше да го забележи. И така, с помощта на брат ми Стивън публикувах романа — със страхотна корица — и лично го предложих на книгоразпространителите. Отпечатването на хиляда броя ми струваше осем хиляди долара — в печатница, наречена „Десктоп Пъблишинг“ (правя им безплатна реклама, но хей, те се справиха чудесно. А, и освен това цените са от J996 г.).

Във всеки случай „Състезание“ беше забелязан от завеждащата отдел „Пласмент“ в „Макмилан“. Тя ми се обади и ме попита дали пиша нещо друго. Случайно само две седмици по-рано бях решил да започна нова книга, кратък екшън, който се развива в Антарктида и разказва за поделение американски морски пехотинци, натоварени да защитават космически кораб, открит дълбоко в леда. Пратих първите петдесет страници в „Макмилан“ и на тяхна основа подписахме договор. Така се появи „Експлозивно“.

Да кажа нещо и за „позора“ със собствени средства да издадеш своя книга. Трябваше да видите с какво презрение ме гледат някои хора, когато им казвах: „Аз сам финансирах публикуването“. Изражението на лицата им говореше: „Сигурно си адски слаб писател. Ако творбата ти беше добра, все някое издателство щеше да я издаде“.

Такива забележки не оценяват колко е трудно за един автор (особено който няма никакви връзки в издателския бизнес) да сключи договор за публикуване на роман. По дяволите, аз пратих „Състезание“ на една от най-големите агенции в Сидни, за да се опитам да пробия. Те изгубиха ръкописа.

Накрая обаче тази излязла с мои с мои средства книга ми донесе договор с голямо издателство. Ако не рискуваш, няма и да успееш, така смятам аз.

Вярно ли е, че си продал правата за филмиране на „Състезание“?

Вярно е. Продадох ги в началото на 1999 г. Неотдавна се запознах с някои от идеите, които имат продуцентите. Специалните ефекти ще са невероятни. Нямам търпение да го гледам.

Романът „Състезание“ ще бъде ли преиздаден от „Пан Макмилан“?

Да, да, да, да, да, да! Моите извинения на всички, които са се опитали да го намерят, след като са прочели от бюджети. Но бюджетът на писателя е собственото му въображение. Иска ми се да мисля, че имам страхотно въображение.

„Експлозивно“. Отпечатах само хиляда броя и когато излезе вторият ми роман, от тях вече не беше останал нито един!

Как ти хрумна идеята за „Експлозивно“?

За мен всеки роман започва с въпроса „Какво би се случило, ако…“. Идеята за „Експлозивно“ ми хрумна, когато се запитах „Какво би станало, ако някой открие космически кораб някъде на земята?“ И отговорът: страната, на чиято територия се намира, ще го запази в тайна. За роман не е много задоволително.

Затова разширих въпроса: „Какво би станало, ако някой намери космически кораб в Антарктида, единственото място на земята, което не е собственост на нито една държава?“ Отговорът на този въпрос беше много по-интересен. Така плячката можеше да стане притежание на всеки. Като представих някои от традиционните съюзници на Америка (например французите) — страни, които повечето западняци обикновено не смятат за заплаха — в ролята на „лошите“, аз направих историята малко по-сложна в геополитическо отношение. Колкото и да е странно, написах „Експлозивно“ през 1997 г. и само две години по-късно — през 1999 — ФБР залови австралийски шпионин, който продавал американски тайни на французите! Какво ще кажете за това!

Романът „Експлозивно“ продаден ли е на чуждестранни издателства?

Да. На издателства в Съединените щати, Великобритания и Япония. Страхотно. Нямам търпение да видя японското издание.

Изненада ли те успехът на „Експлозивно“?

Труден въпрос, понеже според мен всеки писател смята книгата си за добра — и следователно очаква да постигне успех! Ето защо най-добрият начин да отговоря е следният: Аз мисля, че хората обичат бягството от действителността, а „Експлозивно“ е тъкмо това. Забавно бягство от действителността. В ежедневието си хората изпитват толкова много мъка и гняв, че когато вечер седнат да четат, искат просто да се забавляват, да оставят писателя да върши работата вместо тях. Смятам, че затова са харесали книгата ми.