Матю Райли - Храмът на инките

Двамата влязоха в склада и се качиха по стълбището.

— Тази сграда е собственост на Уилбър Франсис Джеймс, повече известен като Обира — каза Демонако. — Бил е военен радист, но го уволнили дисциплинарно за кражба на служебна техника — честотни скенери, пушки М–16. Сега е дребен мошеник и играе ролята на свръзка между тексасците и някои криминални елементи, които ги снабдяват с оръжие и информация. Преди два месеца го заловихме с три крадени флакона нервнопаралитичен газ, но решихме да не повдигаме обвинение срещу него, ако стане наш информатор. Досега спазва обещанието си.

Стигнаха до малък апартамент на горния етаж на склада, охраняван от двама балтиморски полицаи. Жилището беше отвратително, с мухлясал дъсчен под и окъсани тапети на стените.

Посрещнаха ги млад чернокож агент на име Хансън и шефът на групата за обезвреждане на бомби в балтиморското полицейско управление — дребен набит мъж, който се представи като Баркър.

Самият Обир седеше със скръстени ръце в ъгъла на стаята и предизвикателно пушеше цигара. Той бе нисък, брадясал човек със сплетена на плитчици кестенява коса и мръсна хавайска риза. На краката си носеше сандали — с чорапи.

— Какво открихте? — попита младия агент Демонако.

— Когато пристигнахме, не намерихме нищо — като хвърли презрителен поглед към Обира, отвърна Хансън. — Но след като претърсихме, попаднахме на това.

Той подаде на шефа си неразпечатан пакет, голям колкото малка книга, увит в кафява хартия. И също обикновен наглед бял плик, който беше отворен.

— Бяха скрити зад фалшива плоскост на стената — поясни Хансън.

Демонако се обърна към Обира.

— Находчиво — каза той. — С възрастта започваш да нахитряваш, Обир.

— Оди се пери.

— Рентген? — обърна се към Баркър специалният агент.

— Чисто е — отвърна шефът на групата за обезвреждане на бомби. — Изглежда, че вътре има компактдиск или нещо подобно.

Обира изсумтя.

— Не знаех, че в тая страна е престъпление човек да си купи компактдиск. Ама сигурно е, ако съдя по тъпотиите, дето ги слушаш ти, Демонако.

— Какво, не ти харесва „Разбитото сърце“ ли? — попита го той. После погледна към белия плик и извади отвътре лист хартия. На него пишеше:

КОГАТО ВЗЕМЕМ ТИРИЯ, ЩЕ СЕ СВЪРЖА ДИРЕКТНО С ТЕБ. СЛЕД КАТО ТИ СЕ ОБАДЯ, ПРАТИ ПО ЕЛЕКТРОННА ПОЩА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТОЗИ ДИСК НА ВСЯКА ОТ СЛЕДНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ.

Следваше списък от десетина имена и адреси, свързани с телевизионни мрежи или канали: Си Ен Ен, Ей Би Си, Ен Би Си, Си Би Ес, ФОКС.

Демонако разгледа пакета. Чудеше се какво ли може да иска да съобщи Ърл Битикър на всички големи телевизии в страната.

Той разкъса опаковката.

И видя лъскав сребрист компактдиск.

Видеокомпакт диск.

Специалният агент се обърна.

— Какво е това, Обир?

— Сборен албум на Били Рей Сайръс. Точно за теб, скапаняко.

— Хей, Демонако — каза Мичъл и кимна към видеото до телевизора на Джеймс. Наблизо имаше черен компютър IBM. Трите устройства изглеждаха абсолютно не на място в иначе занемарения апартамент.

Агентът пъхна компактдиска във видеото и натисна „PLAY“.

На телевизионния екран незабавно се появи лицето на Ърл Битикър.

Грозно лице, зло, осеяно с белези и излъчващо омраза. Битикър имаше кухо изражение, остра руса коса и студени сиви очи, които не изразяваха нищо друго, освен ярост. Зад терориста се виждаше Суперновата.

— Жители на света — започна той. — Казвам се Ърл Битикър. Аз съм Антихристът.

Ако гледате това обръщение, значи скоро ще умрете. Точно в дванайсет по обяд източно стандартно време всички ще загинете от оръжие, създадено със собствените ви данъци. И това оръжие след няколко часа ще прати целия този долен свят там, където му е мястото.

Нямам нищо против вас, жители на света. Мразя земята, която обитавате, земя, която не заслужава повече да съществува. Тя е болно псе и трябва да бъде унищожена.

Що се отнася до световните правителства — вие сте виновни за това положение. Комунисти, капиталисти и фашисти, всички се тъпчехте, докато хората, които управлявахте, умираха от глад. Вие забогатявахте, докато те обедняваха, вие живеехте в палати, докато те живееха в гета.

За нашата природа е естествено един човек да желае да властва над друг. Това желание се проявява под много маски, в най-различни форми — от фирмената политика до етническите чистки — и е типично за всички нас, от най-нископоставения надзирател до президента на Съединените щати. Но характерът на това желание остава един и същ. Власт и управление. Това е ракът на този свят и сега този рак трябва да бъде изрязан.