Джеймс Купър - Следотърсача

Радостта му беше прибързана, защото едва бе изрекъл последните си думи, когато индианецът, който наистина ги беше отминал с няколко крачки, изведнъж се спря, впери проницателните си очи в присадените храсталаци, върна се бързо, наведе се, разтвори внимателно клоните и се озова сред тях.

— Е, проклетите мингоси ли? — попита Следотърсача едва когато приятелят му се приближи достатъчно, че да могат да разговарят тихо.

— Ирокези — отвърна му лаконично индианецът.

— Все едно, все едно… Ирокези, мингоси, мингуези или дяволи. Не е ли все едно? Всички нехранимайковци аз наричам мингоси. Ела по-близо, вожде, и нека поговорим сериозно.

Двамата се оттеглиха настрана и заговориха на езика на делауерите. След като се съвещаваха известно време, Следотърсача се върна при останалите пътници и им съобщи онова, което беше научил.

Мохиканът следвал известно време ирокезите по пътя им към форта. Но те, щом видели дима от огъня, запален от Джаспър, тозчас тръгнали обратно. Чингачгук, който всеки момент можел да бъде забелязан, трябвало да се укрие и да ги остави да минат пред него. За щастие диваците били така погълнати от последното си откритие, че прекосили гората, без да проявяват обичайната си бдителност. Във всеки случай те минали близо покрай него, петнадесет на брой, като всеки стъпвал леко в следите на другия, и той отново тръгнал подире им. Като дошли до мястото, където стъпките на Следотърсача и мохикана се сливали в една обща диря, ирокезите се спуснали по брега и стигнали до реката тъкмо когато Джаспър се скрил зад завоя. Оттам димът се виждал съвсем ясно и те отново навлезли в гората, стараейки се незабелязано да се доближат до огъня. Чингачгук използувал този момент да се спусне в реката и да се добере до завоя — според него без те да го забележат. Останал там, както вече казахме, докато ги видял, че обграждат огъня, където обаче не се бавили много дълго.

За намеренията на ирокезите мохиканът можел да съди само от техните действия. Той разбрал, че са открили измамата с огъня, запален само за да ги заблуди, защото, след като огледали набързо мястото, се разделили на две — едните потънали отново в гората, а другите, шест или осем души, тръгнали по следите на Джаспър надолу по брега към мястото, където първоначално били спрели лодките. Какво щели да предприемат, след като стигнели там, можело само да се предполага, затова Голямата змия решил, че опасността е много близка и трябва незабавно да се върне при приятелите си. Съдейки по някои жестове на ирокезите, той смятал, че те ще се спуснат надолу по реката, но не бил съвсем сигурен.

След като Следотърсача разказа всичко това на спътниците си, Джаспър и Кап в стремежа си да намерят изход от опасността потърсиха средство за спасение в своята професия.

— Нека веднага изкараме лодките оттук — предложи Джаспър разпалено. — Течението е бързо и ако гребем по-енергично, скоро ще се избавим от тези негодници!

— А това бедно цвете, току-що разцъфнало, няма ли да повехне в гората? — възрази Следотърсача. През дългото си общуване с делауерите той несъзнателно бе възприел техния поетичен език.

— По-скоро всички ние ще умрем — отвърна младежът и гъста червенина обля лицето му чак до слепоочията. — Мейбъл и жената на Пронизваща стрела ще легнат на дъното на лодките, а ние ще изпълним дълга си, както подобава на мъже.

— Да, ти си несравним в греблото, Сладка вода, признавам, но проклетият минго е ненадминат в злочинствата си. Лодките се носят бързо, но куршумът лети още по-бързо.

— Длъжни сме да поемем този риск, щом бащата ни е оказал доверие…

— Но не и да забравим всяко благоразумие.

— Благоразумие! От прекалено благоразумие човек може да забрави мъжеството си.

Всички стояха на тясната пясъчна ивица, Опрял на земята приклада на дългата си карабина, която достигаше чак до раменете му, Следотърсача се облягаше на нея, обхванал с две ръце цевта й. Когато Джаспър изрече тежкото си и несправедливо обвинение, загорялото от слънцето лице на ловеца не промени цвета си, но младежът забеляза как пръстите му стегнаха желязната цев като менгеме. И с нищо повече не изрази вълнението си.

— Ти си млад и буен — отвърна Следотърсача с такова достойнство, че младият му събеседник неволно изпита уважение към моралното му превъзходство. — Но аз съм прекарал живота си сред безброй такива приключения и опасности и моят опит и знания няма да отстъпят пред едно нетърпеливо момче. А що се отнася до смелостта, то аз няма да отвърна на гневните ти и безразсъдни думи, защото зная, че за себе си ти си прав, доколкото ти позволява опитът и призванието. Но чуй съвета на човек, който е имал работа с мингосите, когато ти си бил още дете, и запомни, че по-лесно ще ги надхитриш с благоразумие, отколкото с безразсъдни постъпки.