Джеймс Купър - Червеният корсар

В същия миг, когато непознатият се раздели с доверчивия шивач, лицето му загуби дотогавашното си престорено изражение и стана по-естествено и спокойно. Все пак би могло да ви се стори, че замислеността е непривична и неприятна за такъв ум, защото, потупвайки ботуша си с малкия камшик за езда, той навлезе в главната улица на града с нехайна стъпка и разсеян поглед. Но макар че на вид изглеждаше несериозен, малцина от тия, край които минаваше, убягваха от будния му поглед; изобщо бързината, с която съумяваше да обхване с очи всичко около себе си, показваше, че умът му е не по-малко деен от тялото. С външността и държането си, от които ясно личеше, че пътят му е познат отскоро, непознатият не можеше да не привлече вниманието на наблюдателните кръчмари, за които имахме случай да споменем в първата глава. Отхвърляйки любезните покани на най-прочутите ханджии, за голямо учудване на всички той благоволи да се спре при оня, чието заведение беше любимото сборно място за безделниците, крито се въртяха около пристанището.

Когато влезе в бара на тази странноприемница, както се наричаше заведението, което в друга страна вероятно не би претендирало за по-гръмко название от кръчма, той видя, че гостоприемното помещение е претъпкано с постоянните си клиенти. Появяването на гост, който по външност и облекло превъзхождаше обичайните посетители на заведението, предизвика малка пауза, но тя се прекъсна, щом непознатият се тръшна на една скамейка и даде поръчката си на съдържателя. Когато последният донесе исканото питие, той се извини така, че да го чуят всички клиенти, намиращи се около непознатия, за поведението на един индивид в другия край на дългото, тясно помещение, който не само не позволяваше никому да обели дума, но и, изглежда, изискваше от всички наоколо да слушат внимателно разказваната от него необикновена история.

— Това е боцманът на кораба във външния залив, господине — осведоми го достойният служител на Бакхус 26 26 Бакхус — древноримски бог на виното. Б.пр. , — човек, прекарал много дни по вода и видял такива гледки и чудеса, че могат да напълнят доста голяма книга. Наричат го Стария Борей 27 27 Борей — в гръцката митология крилатият бог на северния вятър и название на самия този вятър. Б.пр. , макар че истинското му име е Джек Найтингейл. Харесва ли скуайърът тодито 28 28 Тоди — гореща спиртна напитка, вид пунш. Б.пр. ?

Непознатият отговори утвърдително на последния въпрос, като млясна с устни и се поклони, но сложи напитката на масата почти недокосната. След това обърна глава да изучи човека, който разказваше така разпалено, че според местния израз можеше с право да бъде наречен „оратор на деня“.

На ръст той беше далеч над шест фута; имаше огромни бакенбарди, които закриваха напълно половината от мрачното му лице, един белег-спомен от недобре зараснала рана, която някога едва не бе разделила тази половина на четвъртини, също така огромни крайници, и всичко това се подчертаваше поразително от моряшката униформа; но една дълга, потъмняла сребърна верижка и малка свирка от същия метал правеха въпросния човек особено забележителен. Привидно без да обръща ни най-малко внимание на влизането на клиент, така подчертано превъзхождащ обичайните му слушатели, този син на океана продължаваше повествованието си с глас, навярно даден му от природата като подигравка с благозвучното му име 29 29 Найтингейл (англ. ) — славей. Б.пр. ; всъщност гласът му толкова приличаше на дебело мучене на бик, че човек трябваше да придобие известен навик, за да свикне ухото му да схваща странно произнасяните думи.

— И тъй — продължаваше той, протягайки напред мускулестата си ръка със стиснат пестник и показвайки с палец съответната посока, — гвинейският бряг беше, да речем, ей там, а вятърът, разбирате ли, духаше право от брега, както фучи котка, сякаш старецът, който го държи в мех, ако потрябва на нас, моряците, ту отпушва меха, ту отново го запушва здравата. Знаеш ли какво е мех, братко?

Този неочакван въпрос бе отправен към вече известния на читателя любопитен селски момък, който, държейки под мишница току-що получените от шивача панталони, се мотаеше тук, за да попълни с разказа на боцмана запаса от чути досега истории и да ги разправя след това на своите съселяни. Всички се разсмяха, гледайки зяпналия от захлас Пардън. Найтингейл смигна заговорнически на един-двама от приятелите си и се възползва от случая, за да „освежи гърлото си“, както оригинално нарече поглъщането на цяла пинта 30 30 Пинта — мярка за обем, равна на около 0,5 л. Б.пр. ром с вода, а после продължи повествованието си с нравоучителен тон: