Джеймс Купър - Червеният корсар

— Говорете свободно — прекъсна го непознатият в зелено с царствена снизходителност, при все че човек, по-схватлив от шивача и по-малко замаян от очакващата го чест, лесно би забелязал, че тези верноподанически излияния започват да досаждат на странника. — Говорете, без да се стеснявате, приятелю; ние винаги така се държим в двора. — И като пляскаше ботуша си с камшика за езда и въртеше на пети лекото си тяло, промърмори с вял, равнодушен вид: — Ако се хване на тая въдица, значи е глупав като гъска!

— Ще говоря, сър, ще говоря; голяма милост е да ме изслуша благороден господин като вас. Виждате ли, сър, оня висок кораб във външната част на това верноподаническо пристанище?

— Виждам го. Той явно е обект на всеобщо внимание сред честните поданици на този град.

— Струва ми се, сър, че тук надценявате прозорливостта на моите съграждани. Този кораб стои вече от много дни там, където го виждате сега, и никой смъртен освен мен не е казал рито думица против него.

— Я гледай! — промърмори непознатият, като захапа дръжката на камшика си и впи напрегнато пламтящите си очи в лицето на добрия шивач, който буквално се пръскаше от гордост, че е направил такова важно откритие. — А какви точно са вашите подозрения?

— Е, сър, може и да греша — да ми прости бог, ако е така, — но ето горе-долу какво мисля по този въпрос. Оня кораб и неговият екипаж минават за невинни и безобидни роботьрговци сред добрите хора в Нюпорт и именно като такива ги посрещнаха и приеха в града: на кораба осигуриха безопасно и удобно място за закотвяне, а на екипажа му — радушен прием във всички кръчми и дюкяни. Не искам да си помислите, че от ръцете ми е излязла дори една-единствена дрешка за някого от екипажа; не, нека се запомни веднъж завинаги, че с тях си има работа само младият шивач на име Тейп, който примамва клиенти, като клевети и всячески петни доброто име на тия, които владеят занаята по-добре от него; от моите ръце не е излязла дрешка дори за най-долния юнга от тоя кораб.

— Имате късмет — отговори непознатият в зелено, — че си нямате вземане-даване с тези негодници, но забравихте да посочите в какво конкретно престъпление трябва да ги обвиня пред краля?

— Ще се постарая да стигна колкото е възможно по-бързо и до този важен въпрос. Трябва да знаете, достопочтени и достойни сър, че аз съм видял много и изстрадал много в служба на негово величество. Преживял съм пет кръвопролитни и жестоки войни, както и други патила и изпитания, които един скромен поданик трябва да понася смирено и безропотно.

— Всичко това трябва незабавно да бъде доведено до знанието на краля. А сега, честни приятелю, облекчете си душата, като изложите откровено вашите подозрения.

— Благодаря ви, почитаеми сър; аз няма да забравя добротата ви към мен, но не ще позволя да се каже, че нетърпението ми да получа споменатото от вас облекчение ме е подтикнало с лекомислена и неподобаваща прибързаност да излея душата си. Трябва да знаете, уважаеми господине, че вчера по същото време, когато седях сам на тезгяха си и размишлявах — по простата причина, че моят завистлив съсед беше примамил всички новопристигнали клиенти в своето дюкянче, — защото, сър, когато ръцете са свободни, главата работи; та седях аз, както вече ви споменах накратко, и размишлявах като всяко друго разумно същество за превратностите на живота и за големите изпитания, които съм претърпял във войните; защото трябва да знаете, доблестни господине, че освен събитията в страната на мидяните и персите и бунта срещу Портиъс в Единбърг, пет жестоки и кръвопролитни…

— По вида ви личи, че сте закален войник — прекъсна го слушателят му, който се мъчеше да потисне своето засилващо се нетърпение, — но тъй като времето ми е ценно, засега бих искал да чуя само това, което можете да кажете за оня кораб.

— Да, сър, човек, който преживее толкова много войни, ще не ще, заприличва на войник. И тъй, стигам до оная част от тайната ми, която се отнася по-конкретно за естеството на оня кораб, а това за щастие е важно и за двама ни. Та седях си аз и размишлявах по какъв начин моят устат съсед бе примамил непознатите моряци — защото, трябва да знаете, сър, тоя Тейп е страшен бъбривец и сополанко, който да е видял най-много една война, — и тъй, мислех си как бе отклонил от дюкянчето ми моите законни клиенти, изведнъж — защото една мисъл ражда друга, като в живителните и проникновени еженеделни проповеди на нашия благочестив свещеник — в главата ми изплува следното умозаключение: ако тези моряци са порядъчни и добросъвестни роботърговци, нима щяха да пренебрегнат един труженик с голямо семейство и да изсипят честно спечелените си пари в шепите на един прост дърдорко? И веднага си рекох, сър: не, не биха постъпили така. Имах смелостта да си кажа мислено това, а после открито поставих въпроса на всеослушание: щом не са роботърговци, какви са тогава? Дори самият крал с височайшата си мъдрост би признал, че е по-лесно да се зададе такъв въпрос, отколкото да му се отговори. Но аз му дадох отговор: ако този кораб не се занимава с порядъчна търговия на роби или пък не е редовен кръстосвач на негово величество, всеки здравомислещ човек би заключил, че е чисто и просто корабът на оня долен пират — Червения корсар.