Конн Иггульден - Боговете на войната

Юлий сви рамене.

— Тогава ще ги обградим и ще им поставим условия. Така или иначе, започвам надпревара за консул и за Рим. Разпространете го сред хората. Това е нашият народ, приятели. Трябва да се отнасяме към него с уважение.

Ахенобарб отново прочете заповедите си. Колкото и да преглеждаше няколкото думи от Помпей, не намираше нищо, което да му позволи да нападне легионите изменници от Галия. Въпреки това сведенията от съгледвачите му му даваха възможност най-после да прослави името си и той се разкъсваше жестоко между подчинението и прилива на въодушевление, каквото не беше усещал от години. Помпей със сигурност щеше да му прости всичко, ако успееше да му докара предателя окован.

Мъжете, които бяха извикани от всеки пътен пост и крепост, бяха събрани под сянката на стените на Корфиний в очакване на заповед да тръгнат към дома. В редиците им нямаше напрежение. Съгледвачите все още не бяха успели да разпространят новините, макар че нямаше да мине много, преди всички да разберат, че врагът е по-близо, отколкото някой би могъл да предположи.

Ахенобарб разтърка кокалестата си челюст. Хората му надвишаваха по брой мъжете, забелязани от съгледвачите, но докладите споменаваха за четири легиона, които идват от север, значи и останалите сигурно бяха наблизо. В най-лошия случай това можеше да е капан за хората му.

Войниците му не му вдъхваха увереност. Повечето не бяха срещали по-сериозно предизвикателство от по няколко пияни земеделци. Годините на мир, докато Цезар завладяваше Галия, не бяха създали сила, която Ахенобарб би избрал за път към славата, но понякога се налага да приемеш онова, което ти дават боговете.

За момент се изкуши да забрави за заповедите и да се измъкне на сигурно място, както беше правил през по-голямата част от двайсетте си години като войник. Можеше да излезе от града и да стигне до Рим само за три дни — и да остави последната си възможност зад гърба си. Болезнено беше да си представя хихикането на по-младите офицери, когато чуят, че е избягал от армия, наполовина на неговата. Другите галски легиони можеше да са на мили разстояние, а той се беше заклел да защитава Рим. Бягството към портите на града при първия знак за враг не беше това, което си представяше, когато влезе в армията.

— Шест хиляди мъже — прошепна си той, загледан назад към редиците, готови да тръгнат в поход. — Най-после имам легион.

Не беше споменал за идеята си на никого, но когато мъжете пристигнаха, ги преброи и сега вървеше малко по-изпъчено, изпълнен с вътрешно задоволство. През цялата си кариера не бе командвал повече от центурия. Сега, за няколко прекрасни дни, щеше да е равен на военачалниците в Рим.

Но изпитваше и страх, който подкопаваше гордостта му. Ако попаднеше в капан, щеше да загуби всичко. Въпреки това, ако се откажеше от идеалната възможност да унищожи мъжа, от когото се страхуваше Помпей, мълвата щеше да се разпространи и до края на живота си щеше да бъде преследван от подигравателен шепот. Не понасяше нерешителността — а сега много хиляди мъже го наблюдаваха, объркани от липсата на заповеди.

— Господарю? Да отворя ли портите? — попита заместникът му иззад рамото му.

Ахенобарб го погледна и го заля ново раздразнение, заради младостта му. Според слуховете Сенека имаше добро положение в Рим и Ахенобарб нямаше как да не забележи колко богати са дрехите му. Като го гледаше, се чувстваше стар и от сравнението ставите отново започваха да го болят. Точно сега просто не можеше да издържи това развеселено снизхождение. Несъмнено младият мъж смяташе, че си е извоювал правото да е наперен, но през годините Ахенобарб беше видял десетки като него. В очите им винаги блестеше плам и винаги бяха старателни, но той знаеше, че не може да им се довери, ако интересите им се пресекат с неговите.

Пое дълбоко дъх. Знаеше, че не бива да потъва в самодоволство, но вземането на решението беше истинско удоволствие.

— Бил ли си се някога, Сенека? — Наблюдаваше как лицето на младия мъж стана предпазливо безизразно, преди уверената усмивка да се върне.

— Не още, господарю, въпреки цялото ми желание.

Ахенобарб се усмихна, по-точно се озъби.

— Знаех, че ще кажеш точно това. Наистина. Е, днес получаваш възможност да си изпълниш желанието.

Помпей стоеше сам в сградата на сената, потънал в спомени. По негова заповед ковачите бяха счупили пантите на вратите и сега те висяха накриво. Светлината на Рим се разливаше над облаците току-що вдигнат прах. Помпей леко се закашля, после седна на една пейка.