Конн Иггульден: Боговете на войната

— Предупредете домашните си и се подгответе за пътуване. Извиках в града всички войници по пътя на Цезар. Те ще са тук, за да ни помогнат да попълним флотата и да подготвим отпътуването си.

Юлий седеше на едно паднало дърво сред някаква нива. Слънцето пареше тила му. Накъдето и да погледнеше, виждаше хората си — седяха на групи в златните класове и ядяха студено месо и зеленчуци. Огньовете за готвене бяха забранени, откакто пресякоха низините на Етрурия. Житата бяха сухи и една искра можеше да разпръсне огнените езици из полето. Юлий почти се усмихна на идиличната сцена. Петнайсет хиляди от най-опитните войници на света — а се смееха и пееха като деца. Чувстваше се странно тук, на открито. Чуваше виковете на птиците, които познаваше от дете. Стри един клас с пръсти и се почувства у дома.

— Чудесно е, че сме тук — каза на Октавиан. — Усещаш ли? Почти бях забравил какво е да съм на родна земя, заобиколен от хората ми. Чуваш ли ги как пеят? Трябва да научиш тая песен, момче. Те ще са поласкани да ти кажат думите.

Бавно пусна зърната на земята. Войниците от Десети запяха в хор и гласовете им се извисиха над полето.

— Преди години чух тази песен от мъжете, които следваха Марий — каза Юлий. — Песните си имат свой начин да оцеляват.

Октавиан го гледаше, наклонил глава, разбираше настроението му.

— Усещам го. Това е домът.

Юлий се усмихна.

— От десет години не съм бил така близо до града. Мога да го почувствам на хоризонта. Кълна се, че мога. — Вдигна ръка и посочи към ниските хълмове, покрити с пшеница. — Ето там е. Чака ни. Може би се страхува от нас, докато Помпей заплашва и вилнее.

При последните думи погледът му стана студен. Щеше да продължи, но Брут приближи на кон през житата — оставяше след себе си виеща се пътека. Юлий се изправи и те сплетоха ръце.

— Съгледвачите докладваха за единайсет, може би дванайсет кохорти — каза Брут. — Юлий раздразнено сви устни. Докато се движеха на юг, всеки пост на легион и пътно укрепление се опразваха. Походът му ги изтръскваше като узрели плодове… а сега бяха пред тях. Независимо от качествата им, шест хиляди мъже бяха твърде много, за да ги остави зад гърба си.

— Събрали са се в Корфиний — продължи Брут. — Градът изглежда като разбутано гнездо на оси. Или знаят, че сме близо, или се подготвят да се върнат в Рим.

Юлий се огледа. Забеляза колко много хора седят наблизо и слушат, очакват заповедите му. Мисълта да ги изпрати срещу римски войници беше почти богохулна.

Помпей беше постъпил добре, че беше прибрал предните постове. Щяха да свършат много по-добра работа на стените на града, отколкото да бъдат погубени от ветераните от Галия. Юлий знаеше, че трябва бързо да пролее кръв и да подпечата решението от брега на Рубикон. Брут помръдваше нервно, но Юлий не бързаше да заговори, вгледан в нищото. Мъжете в Корфиний бяха неопитни. Щеше да е истинско клане.

— Бройката точна ли е? — тихо попита Цезар.

Брут сви рамене.

— Доколкото е възможно. Не исках съгледвачите да рискуват да ги видят, но теренът е чист. Няма засади. Бих казал, че това са единствените войници между нас и Рим. И можем да ги победим. Боговете знаят, че имаме достатъчно опит в превземането на градове.

Юлий вдигна поглед — Домиций и Кир се приближаваха заедно с Регул. Марк Антоний беше малко зад тях. Почувства натиска да издаде заповед и да пролее римска кръв на римска земя. Но ако го направеше, всяка вярна на Рим ръка щеше да се вдигне срещу него. Всеки легион щеше да прокълне името му и да мъсти със смърт. Гражданската война щеше да е проверка на силата и числеността — и дори можеше да загуби. Умът му трескаво търсеше решение. Той избърса потта от челото си, после бавно каза:

— Ако ги убием, ще разрушим всяка вяра в бъдещ мир. — Домиций и Брут бързо се спогледаха, а Юлий продължи, мислеше на глас: — Имаме нужда от… измама, както и от силна ръка. Трябва да спечелим верността на народа, което не може да стане с убийство на хора, които обичат Рим, както го обичам и аз.

— Няма да ни пуснат да минем, Юлий — каза Брут, беше почервенял от раздразнение. — Ти би ли го направил, ако някоя армия поиска път към твоя град? Ще се бият дори само за да ни забавят — знаеш, че е така.

Юлий се намръщи: яростта му винаги бе готова да изригне.

— Те са наши, Брут. Не е лесно дори да се говори за избиването им. Не и за мен.

— Взехме това решение, когато пресякохме реката и поехме на юг — отвърна Брут, отказваше да отстъпи. — Още тогава знаеше цената. Или ще тръгнеш сам и ще се предадеш на Помпей?