Конн Иггульден: Боговете на войната

Някои от околните се смръщиха от тона му. Кир недоволно размърда огромните си рамене, показвайки гнева си. Брут не им обърна внимание. Погледът му беше прикован във военачалника.

— Юлий, ако сега спреш, всички ще умрем. Помпей няма да прости, че сме заплашили града. Знаеш го. Ако трябва, ще ни следва и до Британия. — Взря се в очите на Цезар и за момент гласът му потрепери. — Не ме предавай сега. Стигнах с теб дотук. Трябва да стигнем докрай.

Военачалникът го изгледа мълчаливо, после постави ръка на рамото му.

— Аз съм у дома, Брут. Ако мисълта да убия мъже от моя град стяга гърлото ми, как можеш да ме кориш за колебанията ми?

— Какъв избор имаме? — отвърна Брут.

Юлий закрачи напред-назад сред стъпканите жита.

— Ако го завзема… — Спря за миг, докато идеята се оформяше, и заговори по-бързо: — Ами ако обявя диктатурата на Помпей за незаконна? Тогава мога да вляза в Рим, за да възстановя републиката. Това е начинът, по който трябва да ме възприемат. Адан! Къде си? — извика през полето. Испанският му писар дойде тичешком. — Ето отговора ти, Брут — каза Юлий с блеснали очи. — Адан! Искам да изпратиш писмо до всеки римски командир. Минаха десет години, откакто бях консул. Няма пречка да се кандидатирам отново. Кажи им… отхвърлям диктатурата, от която Помпей не иска да се откаже.

Юлий нетърпеливо наблюдаваше как Адан се суети с табличките си за писане.

— Нека узнаят, че ще уважа съда и сената и че само Помпей е мой враг. Напиши, че ще приветствам всеки мъж, който иска да се присъедини към мен, за да върнем републиката на Марий и сигурността от миналото. Нося златото на Галия и Рим ще бъде възроден с онова, което спечелих заради него.

— Напиши всичко това, Адан — продължи той. — Нека знаят, че няма да отнемам живота на римляни, освен ако не бъда принуден. Ще зачитам традициите, които Помпей не зачита. Все пак той остави сградата на сената да изгори пред очите му. Боговете вече показаха, че не го харесват.

Мъжете около него го гледаха озадачено. Юлий се разсмя и поклати глава.

— Ще поискат да ми повярват, приятели. Ще се поколебаят и ще се замислят дали не съм носителят на старата свобода.

— А това ще бъде ли вярно? — тихо попита Адан.

Юлий рязко го погледна.

— Ако го направя. Първото ми действие ще е в Корфиний. Ако се предадат, ще пощадя всички, дори и само за да се разчуе.

Настроението му беше заразно и Адан се усмихна, докато пишеше в мекия восък. Пренебрегна вътрешния глас, който му се подиграваше колко лесно е попаднал под обаянието на този мъж.

— Няма да се предадат — намеси се Домиций. — Помпей ще заповяда да ги убият като предатели. Видя какво направи с Десети затова, че се върна.

Юлий се намръщи.

— Може, но ако го направи, ще ми помогне. Ти кого би последвал? Мъж, който застава зад законността, който се кандидатира за консул и освобождава добрите римляни, или онзи, който ги избива? Кой е по-добър водач за Рим?

Домиций бавно кимна и Юлий се усмихна.

— Виждаш ли? Ако съм милостив, ще им е трудно да ме прокълнат. Това ще ги обърка. Помпей няма да знае как да отговори.

Юлий се обърна към Брут, лицето му бе озарено от някогашната енергия.

— Но първо трябва да заловим пътната стража и да го направим, без да проливаме кръв. Трябва да са толкова уплашени, че да не успеят да се бият. Кой ги води?

Брут се намръщи, все още объркан от обрата в настроението на Цезар. Походът на юг беше помрачен от съмнения и тъга, но в момента Юлий беше същият като в Галия. И това беше плашещо.

— Съгледвачите не са видели знамена на легион — отвърна той. — Така че водачът им може да е всякакъв.

— Нека се надяваме, че поне е амбициозен — отвърна Юлий. — Ще е по-лесно, ако примамим стражата извън града. Ще опитам да ги измъкна с Десети. Ако можем да ги приклещим в полето, ще са наши.

Всички, които бяха наблизо и можеха да го чуят, започнаха да стават и да събират нещата си за поход. Обзе ги отдавна познатото напрежение — готвеха се да се върнат към опасността и трудностите.

— Брут, ще поведа Десети към града. Ти поемаш цялостното командване на останалите. Ще ги повъртим тези момчета, докато не им се завие свят, и после ще ги ударим. Изпрати съгледвачите си и този път да се оставят да ги видят.

— Нека аз съм примамката — предложи Брут.

Юлий премигна, после тръсна глава.

— Не и този път. Извънредните ще са връзката между нас. Ще имам нужда да се върнеш достатъчно бързо, ако ни нападнат.

— А какво ще стане, ако не излязат? — попита Домиций, забелязал напрегнатото изражение на Брут.