Конн Иггульден - Боговете на войната

Много от мъжете бяха станали на крака, очите им блестяха. Помпей хвърли бегъл поглед на онези, които презираше: мъже, пълни повече с въздух, отколкото смелост. В сената никога не бяха липсвали оратори, но трибуната беше негова.

— Моите легиони не притежават такава сила и само глупак би отрекъл значението на битките в Галия за неговите мъже. Дори с пазачите от пътните укрепления пак нямаме достатъчно войници, че да ни гарантират победа. Недейте да смятате, че подхождам към това лекомислено. Посрещнах новините с болка и гняв, но няма да го гълча от портите и после да видя как градът ми се изплъзва.

Замълча и леко махна на онези, които се бяха изправили. Те седнаха, притеснени и намръщени.

— Когато дойде, ще намери сградата на сената празна, с врати, откачени от пантите.

Изчака утихването на ропота, когато най-после разбраха, че няма намерение да тръгне сам.

— Ако останете тук, колко от вас ще се изправят срещу него, когато легионите му започнат да изнасилват жените и дъщерите ви? Ще дойде да търси кръв, но няма да намери нищо! Ние сме правителството и сърцето на града. Рим е там, където сме ние. Той ще е само един нашественик без род, ако не сте тук, за да потвърдите закона в думите и действията му. Трябва да го лишим от легитимност.

— Хората ще помислят… — започна някой отзад.

Помпей го надвика:

— Хората ще го изтърпят така, както са изтърпели цялата си история! Мислите ли, че ще е по-добре да ви оставя тук и да събирам армия сам? Колко ще издържиш на мъчения, Марцел? Или всеки един от вас? Сенатът ще стане негов и последното препятствие ще бъде преодоляно.

С крайчеца на окото си видя оратора Цицерон да се изправя и едва потисна раздразнението си. Сенаторите погледнаха дребничкия Марк Тулий, после пак Помпей — видяха колебанието му. Цицерон заговори, преди диктаторът да успее да го спре с жест.

— Не каза за съобщенията, които изпратихме на Цезар. Защо не обсъдихме предложенията му?

Помпей се намръщи, понеже мнозина закимаха. Усещаше, че няма да се задоволят с гневен отговор.

— Условията му са неприемливи, Цицероне, и той го знае. Опитва се да вбие клин между нас с обещанията си. Наистина ли вярвате, че би спрял похода си на юг само защото аз съм напуснал града? Не го познавате.

Цицерон скръсти ръце пред слабите си гърди, после се почеса по врата.

— Вероятно, макар че тук е мястото да го обсъдим. По-добре да го направим открито, отколкото да го разискваме помежду си. Отговори ли на предложението му, Помпее? Помня, каза, че ще отговориш.

Двамата приковаха погледите си един в друг. Помпей стисна трибуната още по-здраво, мъчеше се да не загуби търпение. Цицерон беше особен човек, но Помпей се бе надявал, че може да разчита на него.

— Направих всичко, което казах, че ще направя. Написах писмо с печат на сената и го приканих да се върне в Галия. Няма да преговарям, докато легионите му са в застрашителна близост до града ми, и той го знае. Думите му целят само да ни объркат и да ни забавят. Те не означават нищо.

Цицерон вдигна глава.

— Съгласен съм, макар да вярвам, че всички тук трябва да получим достъп до тази информация. — И като пренебрегна изненадата на диктатора, се обърна към сенаторите по пейките край себе си. — Чудя се дали обсъждаме римски военачалник, или още един Ханибал, който няма да се насити, докато не изтръгне властта от ръцете ни. Какво право има Цезар да изисква Помпей да напусне града? Сега с нашественик ли преговаряме? Ние сме правителството на Рим и сме заплашени от бясно куче, водещо армии, които сме обучили и създали ние. Не подценявайте тази заплаха. Съгласен съм с Помпей. Макар че това ще ни нарани повече от всичко, преживяно досега, трябва да се оттеглим, за да съберем верни армии в Гърция. Властта на закона не бива да се огъва заради прищевките на нашите военачалници. В противен случай няма да сме нищо повече от племе диваци.

Цицерон хвърли поглед на Помпей, забеляза развеселения блясък в очите му и седна. Подкрепата му щеше да склони част от по-слабите в залата. Диктаторът наклони глава в мълчалива благодарност и каза:

— Приятели, нямаме време за продължителни дебати. Още един ден няма да промени нищо, само ще приближи Цезар. Предлагам да гласуваме сега и да планираме действията си занапред.

Под строгия му поглед — точно според очакванията му — нямаше голяма възможност за съпротива. Един по един сенаторите се изправиха в израз на подкрепа. Никой не се осмели да се въздържи. Най-сетне диктаторът доволно кимна.