Конн Иггульден: Кръвта на боговете

Най-важната част от гова завещание е, че го нарича Октавиан син на Цезар и по този начин автоматично го из­стрелва до положение, което никога не би могло да се купи с пари и имоти. Заедно с осиновяването вървяла и „клиентела­та“ - десетки хиляди граждани, войници и знатни семейства, положили клетва пред Цезар. Тази връзка няма съвременен еквивалент и е по-близка до феодалните или родовите отно­шения, отколкото до деловите връзки. Спокойно може да се твърди, че без това наследство Октавиан не би могъл да оце­лее в римската политика.

Преди връзката си с Клеопат ра Марк Антоний е имал доста деца, повечето от които са останали неизвестни за историята. От Фулвия е имал двама синове - Марк Антоний Антил и Юл Антоний. Промених името на втория на Павел, тъй като Юл е твърде близко до Юлий. Името Антил всъщност е прозви­ще. По-късно той бил изпратен при Октавиан с огромна сума и предложение за мир, но Октавиан задържал златото и го върнал при баща му.

Подобно на Юл Антоний, смених името на Децим Брут на Децим Юний, тъй като не исках да стават обърквания с две ед­накви имена. Убиецът на Цезар всъщност е бил далечен роднина на Марк Брут. Вярно е, че той е получил район в Северна Италия като награда за участието си в покушението. Вярно е също, че Марк Антоний решил да се разправи с него с легионите от Брун- дизиум и че Октавиан бил натоварен със задачата да го спре. Каква ирония само - враговете на Октавиан да му наредят да спре човека, който бил най-голям поддръжник на Цезар!

Бележка за страхливостта. Напоследък стана модно Октавиан да се представя като някакъв слабак. В дейст вител­ност той не е бил нито слаб, нито страхливец. Има исторически сведения как е влязъл невъоръжен в неприятелски лагер, за да говори на разбунтували се легионери - като тялото на послед­ния, дръзнал да излезе насреща му, лежало на земята пред него. Вярно е, че в моменти на силен стрес е получавал ст ранни при­падъци. Някои съвременни автори предполагат, че е страдал от астма или воднянка, макар че римският историк Светоний го описва в подобни моменти като изпаднал в дълбок сън и безчувствен, което изобщо не съответства на тези заболявания. Като се има предвид, че редица представители на рода са стра­дали от епилепсия, твърде е вероятно и той да е получавал подобни пристъпи, които го оставяли напълно безпомощен. Вра­говете му определено злорадствали при подобни случаи, но във всеки друг аспект от живота си той показвал невероятен кураж. След изгубения ден, през който не бил на себе си, той застанал начело на легионите в битката при Филипи. В друг случай не отстъпил от мястото си по време на бунтове, докато около него летели стрели и камъни. Веднъж пръв минал по един нестаби­лен мост и бил зле наранен, когато той се срутил. С две думи, твърденията, че Октавиан е бил страхливец, са безпочвени.

Смъртта на консулите Хирций и Панса по време на кампа­нията срещу Марк Антоний е била добре дошла за Октавиан. Опростих събитията, които всъщност са се разиграли по време на две големи битки в рамките на една седмица. Панса паднал в първата, а Хирций във втората, като така Октавиан останал единствен командващ. Няма сведения, че Октавиан е заговор- ничил с Марк Антоний. макар да предполагам, че това не озна­чава, че не е имало заговор. Това е един от онези исторически моменти, при които изходът би могъл да се сметне за прекалено щастлив, без някой да го е иодбутнал в нужната посока. Окта­виан не е участвал в първата битка, но се е сражавал лично във втората, с което си осигурил римските орли.

След като признал властта на Сената и приел поста пропре- тор (еквивалент на губернатор на провинция), Октавиан се ока­зал единствен командваш осем легиона. След бил ката плъзна­ли интересни слухове. Минало известно време, преди Панса да умре от раните си, поради което някои твърдели, че бил от­ровен отличния си лекар по нареждане на Октавиан. Говорело се дори, че Октавиан лично премахнал Хирций, макар че това почти със сигурност не е вярно.

Докато пребивавал в Атина, Брут бил редовен патрон на философски дебати и дискусии, подобно на мнозина други римляни в Гърция преди него. Малката сцена с тренировката е измислица, макар че гой наистина е бил в много добра фор­ма при Филипи и несъмнено е тренирал редовно. Детайлът с по-бързия съперник е малко известна истина за стрелците ог американския Запад, която не се сдържах да не включа. Онзи. който извади пръв револвера, предизвиква несъзнателна реак­ция на опитния противник, който действа по-плавно и с по-голяма скорост. Звучи противно на интуицията, но и японските специалисти по кендо потвърждават, че инстинкгивната реак­ция след хиляди часове тренировки често е по-бърза от удара, нанасян след контролирано решение.