Конн Иггульден - Кръвта на боговете

Спуснаха дървена рампа и на нея с песен излязоха десет прекрасни жени. Дванайсет черни войници сс строиха като почетна стража на кея; изглеждаха великолепно с тъмната си кожа, контрастираща с бронята от полиран бронз.

Царицата на Египет мина през всички тях, каго насочваше момчето си с ръка, поставена на рамото му. Марк Антоний гле­даше като омагьосан как се приближават към него. Жените вър­вяха от двете й страни и тя се движеше в такт с песента.

Марк Антоний прочисти гърлото си и изпъчи гърди. Та той беше римски триумвир!

Тя застана пред него и го погледна в очите.

- Чувала съм за теб, Марк Антоний каза Клеопатра с ус­мивка. Казаха ми, че си добър човек.

Марк Антоний усети, че сс изчервява, и кимна.

- Ти си... добре дошла в Tape, твое величество. Не очаквах подобна чест.

Тя сякаш не мигна нито веднъж, докато слушаше, макар че усмивката й стана по-широка. „Богове, още е прекрасна“, по­мисли си Марк Антоний. Изпиваше я с очи и не искаше да от­късне поглед от нея.

- Да ти представя сина си. Птолемей Цезар.

Момчето пристъпи напред, все така с ръката й върху рамото му. Беше тъмнокосо и сериозно, макар и само на шест годи­ни. Изгледа свирепо Марк Антоний, макар да му се наложи да вдигне глава. Изобщо не изглеждаше впечатлено.

- Наричаме го Цезарион, малкия Цезар - каза Клеопатра. Марк Антоний долови обичта в гласа й. Знам, че си познавал баща му.

- Да - отвърна Марк Антоний, загледан в лицето на момче­то. Той беше най-великият човек, когото съм познавал.

Клеопатра леко наклони глава, докато го слушаше. Цялото й внимание бе съсредоточено върху едрия римлянин, който я посрещаше в земите си. Усмихна се още по-широко, когато чу искреността в гласа му.

- Знам, че Цезарион би искал да научи повече за баща си, Марк Антоний, стига да желаеш да му разкажеш.

Протегна му ръка и Марк Антоний я пое официално и по­веде царицата от пристанището, излизайки от транса, който го беше обхванал, откакто тя бе стъпила на кея.

- За мен ще е удоволствие каза той. Историята е чудесна.

Никой писател не е предал по-великолепно от Уилям Шек­спир погребалната реч на Марк Антоний, макар че в пиесата липсва подробността с восъчната кукла, а такава наистина е имало. Вярно е, че разбунтувалата се тълпа подпалила сградата на Сената за втори път, по време на импровизираното кремиране на тялото на Цезар. Николай Дамаскин твърди, че убийците му са били 80, докато историкът от I век Светоний говори за 60. Плутарх споменава 23 рани, което предполага съществува­нето на основна група и други, които не са нанесли удари. Из­вестни са имената на деветнайсет от тези основни заговорници - Гай Касий Лонгин, Марк Брут, Публий Каска (който всъщ­ност нанесъл първия удар), Гай Каска, Тулий Цимбер, Гай Требоний (който отклонил вниманието на Марк Антоний по време на убийството), Луций Минуций Базилус, Рубрий Руга, Марк Фавоний, Марк Спурий, Децим Юний Брут Албин, Ссрвий Сулпиций Галба, Квинт Лигарий, Луций Пела, Секстий Назон, Понтий Аквила, Турулий, Хортензий и Буколиан.

За онези, които се интересуват от подробности, имотите и имуществото на Публий Каска били продадени на търг по­край проскрипциите; сред вещите имало и една маса, купена от богат римлянин и след това откарана в едно провинциално градче на юг Помпей. Краката е лъвски глави на масата се запазили в пепелта на изригналия Везувий и могат да се видят и до днес; върху тях все още е изписано името на първоначал­ния собственик.

Макар да го представих малко по-възрастен, за да се впише в хронологията на предишните книги, Октавиан е бил на около деветнайсет по време на убийството на Цезар през 44 г. пр. н.е. Научил новината в Гърция/Албания и се върнал в Брундизиум (дн. Бриндизи) с кораб. Когато стигнал до Рим и научил за оси­новяването си от Цезар, сменил името си на Гай Юлий Цезар Октавиан, макар че малко след това изоставил последното си име и никога повече не го използвал.

Завещанието на Цезар било написано на по-ранен етап от живота му, макар да не е известно кога точно. Вярно е. че е оставил ио 300 сестерции на всеки гражданин общата сума възлизала на около 150 милиона сребърни монети, както и огромната градина на бреговете на Тибър. Въпреки това след всички дарения Октавиан получил около три четвърти от състоянието му. Макар завещанието да е било депозирано в храма на Веста, както е описано и тук, то всъщност е било прочетено публично от последния тъст на Цезар, Луций Калпурний.