Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Не смятах, че ликът ти се нуждае
от грима на словесния портрет,
и мислех си, че твойта красота е
над силите на бедния поет.
По тез причини си мълчах, защото
си мислех, че понеже жив си ти,
ще проличи как слабо е перото
пред чудото на твоите черти.
За този грях сега от теб си патя,
но горд съм, че не съм ти навредил,
когато мойте ревностни събратя
погребваха те в мъртвия си стил.
О, вярвай: в твоя поглед живост има,
със нашите слова неизразима!

За тебе кой изрекъл би възхвала
по-висша от това, че ти си ти;
ти, който въплъщаваш идеала
и мярката на всички красоти?
Поетът, който малко не поправи
модела си, не е добър поет,
но теб ако правдиво той представи,
без всякакъв хвалебствен етикет,
да, само ако просто те препише,
какъвто си, украсите спестил,
туй копие ще бъде вече висше
признание на неговия стил.
Но знай, от твойта жажда да те хвалят,
похвалите към тебе се развалят.

Без глас е мойта Муза днес, когато
дочувам омърлушен и унил,
как чужди Музи със пера от злато
възнасят те в изящния си стил.
След всеки химн, умело изработен,
доказващ учен вкус и усет фин,
аз само като псалт малограмотен
обаждам се със глупаво „Амин!“
„Така е!“, „Точно тъй!“ — прибавям свойто
съгласие, щом в хор те хвалят те…
Но тайно казвам повече, за който
във мислите ми може да чете.
Хвали ти тях за думите големи,
но мен цени за мислите ми неми!

Дали стихът му горд, издул платна
към тебе, обещаващ скъпа плячка,
потисна моите мисли до една
и още неродили се, ги смачка?
Или духът му, таен ученик
на древни духове, стиха смрази ми?…
Не, нито той, ни сонмът му велик
от нощни гости сплаши мойте рими.
Дори със сянката на оня свой
водач духовен, да, дори и с нея
не би могъл да ме принуди той
пред неговия звук да занемея.
Но ти го одобри и аз тогаз,
останал без кураж, загубих глас.

Прощавай, твърде скъп си ти за мене.
Аз връщам ти безценния залог.
Дългът ти до стотинка погасен е
със лихвите и в искания срок.
Ти даде ми се в дар по своя воля,
без аз да съм заслужил за това —
не мога безвъзмездно да те моля
да ми дадеш над себе си права.
Навярно подценил си се тогава
или случайно надценил си мен,
но явно няма как да продължава
контрактът ни, от грешка породен.
Сън беше всичко. Крал видях се в него.
Очи отварям — кралството ми де го?

Когато ме презреш и между нас
започне спор за светската присъда,
знай, твоята страна ще взема аз
и ревностен защитник ще ти бъда.
За себе си добре осведомен,
ще им разкажа приказка такава,
че, честна дума, щом загубиш мен,
не малко ще спечелиш откъм слава.
Но чернейки се сам, и аз мотив
ще имам, знай, да тържествувам тайно,
защото, като видя те щастлив,
ще бъде мойто щастие безкрайно.
Така към теб изпълнен съм с любов,
че всичко да понасям съм готов!

Разкрий ми, че за някой мой порок
напускаш ме, и аз ще го призная;
кажи, че съм например кривоног —
ще куцам на живота си до края.
Не можеш ме покри ти с черен срам
във своя опит да се оправдаеш,
тъй както аз ще се очерня сам,
узная ли, че толкоз го желаеш.
Ще те оставя с други да дружиш,
не ще изричам името ти, мили,
че казано от мене, току-виж,
издало ни, че нявга сме дружили.
Със себе си за теб ще встъпя в бой —
тоз, който ти е враг, е враг и мой!

Така че удряй, с удар бърз и кратък,
сега, когато в кръг съм от врази!
Недей да го отлагаш за нататък,
сега ме напусни и намрази!
Не ща да дойде след отбоя твоят
подготвен напад с цялата си мощ
тъй, както руква призори пороят
след дългата и пълна с вятър нощ.
— Оставям те! — кажи. Но не когато
от дребните беди ще съм сломен —
сега, сред тях, със бреме непознато
скръбта да се стовари върху мен,
така че при сравнението с нея
на днешните си болки да се смея!

Кой с ловкост се гордее, кой — с предци,
кой — с дом разкошен или с модни дрехи,
кой — с кучета, соколи и жребци,
кой — с хубост, кой — с воински успехи;
тъй всеки тук си има дребна страст,
различна във зависимост от нрава,
но мен една огромна в свойта власт
държи ме и над всичко побеждава.
Ти, скъпи мой, си тази страст за мен,
пред теб са нищо род, пари, соколи;
за мене, с любовта ти награден,
останалите боси са и голи.
Но зная, ах, напуснеш ли ме ти,
богатството ми в миг ще отлети!