Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Но не тъжи. Когато злата Смърт
в ареста си безсрочен прибере ме,
на тези рими паметникът твърд
за мен ще ти напомня дълго време.
Четейки ги, от туй, което бях,
ще имаш ти, което е най-ценно;
земята ще получи само прах,
ти — мойто съдържание нетленно.
Какво ще си загубил? Хладен труп,
отпадък, който в глината ще гние,
това, което всеки скитник груб
със ножа си могъл би да добие.
А в дар ще имаш главното от мен
във този стих, на тебе посветен.

Мой дъжд при суша, мой насъщен хляб,
ти мъчиш ме с онази страст, която
пече скъперника на огън слаб
при мисълта за скътаното злато.
Ту радвам ти се, ту страхът свиреп
от идещата старост ме потиска,
и ту ламтя сами да бъдем с теб,
ту всички да ни виждат ми се иска.
Бях вчера до пресита угостен,
а гладен съм за порцията днешна
и нямам радост или блян, освен
че днес си с мен, че утре ще те срещна.
Така меня се всеки ден по дваж:
сега бедняк — след малко богаташ.

Защо в стиха ми нови багри няма,
ни образи, на мода в наши дни?
Защо за причудливост по-голяма
не хвърлям някой поглед настрани?
Защо ми е и гамата такава,
че бързо й отгатват всеки звук,
и всяка моя думичка издава,
че текстът е от мен, а не от друг?
О, тъй е то, защото вечна тема
на мойте стихове сме ти и аз.
Виж слънцето, което се въззема
над хълма тъмен в утринния час —
на него е подобно мойто слово —
все старо е и всяко утро — ново.

„Стареем!“ — огледалото ти казва;
„Лови мига!“ — часовникът шепти;
а джобното бележниче 159 159 „… огледалото… часовникът… джобното бележниче…“ — По всяка вероятност сонетът е придружавал тези предмети, изпратени в дар на адресата. запазва
каквото ще запишеш в него ти.
И в бръчките ще виждаш ти отсреща
гробове със раззинати уста;
и черната стрелка ще те подсеща,
че Времето пълзи към Вечността;
а вписваш ли на бялата хартия
каквито мисли ражда ти умът,
след време ще ти връща тя ония,
които инак могат да умрат.
От мен тез три поуки приеми ти
и дни ще те очакват плодовити!

Тъй често ти на дарбата ми плаха
бе муза благосклонна и добра,
че други на това ми завидяха
и също тъй заскърцаха с пера.
Ликът ти, сторил немия да пее,
неукия научил да лети,
издига, който знания владее,
във още по-високи висоти.
Но моя стих недей да подценяваш —
той цял от твоя чар се е родил;
ти чуждите най-много подобряваш
откъм изкусност и изящен стил,
а моят, недодялан, без наука,
на теб дължи си цялата сполука.

Додето само моите слова
те славеха, за теб те бяха скъпи,
но болната ми Муза след това
пред друг певец бе длъжна да отстъпи.
Разбирам, твойте качества безчет
не са за дарби като мойта слаби,
но знай все пак, че твоят нов поет,
каквото ти е дал, от теб го граби.
Приписва ти разсъдък — той е твой;
изящество — окрал ти е лицето;
не може да измисли нищо той,
което да не е от теб отнето.
Така че милостта си ти мери —
той плаща ти със твоите пари.

Страхувам се, за теб когато пиша,
понеже знам, че те възпява друг,
чиято дарба е далеч по-висша
от моя беден стих на самоук.
Но ти море си, а пък то поддържа
различни кораби, затуй и аз
нахалната си лодка ще отвържа,
помамен от високия талаз.
На твойта плитка помощ се надявам,
а оня нека гази твойта глъб —
потъна ли, какво пък представлявам
пред него — галеон 160 160 Галеон — Голям платноходен кораб от епохата на Възраждането. , могъщ и скъп?
Ако успее той, пък аз загина,
нали за туй пак ти ще си причина!

Кого от двама ни часът жесток
ще стигне пръв, съдбата само знае,
но споменът за теб ще е без срок,
а моят няма седмица да трае.
Теб злата смърт не ще те заличи,
а мойто име ще потъне в бездна,
ти гроб ще имаш в хорските очи,
когато аз в земята ще изчезна.
За теб стихът ми лек ще бъде склеп
и след смъртта на всички днеска живи,
четците бъдни пак ще бъдат с теб
и шепнейки словата ми правдиви,
устата, гдето ражда се дъхът,
живота ти с нов дъх ще продължат.

За мойта Муза, знам, не си сгоден ти
и затова приемай и чети
римуваните чужди комплименти,
чието вдъхновение си ти.
Тъй дивен външно, тъй душевно чуден,
не стигат ти похвалите от мен,
та нови да си търсиш си принуден
във модите, менящи се през ден.
Търси ги, ала знай: накрай, отпратил
лъжите на цветистия език,
ще видиш, че правдивият приятел
правдиво е рисувал твоя лик.
За тез, които тен естествен имат,
излишен е и загрозяващ гримът.