Да те възпея искал бих, но как,
когато си добрата част от мене
и пишейки за теб, излиза пак,
че в моя чест стихът ми съчинен е?
Затуй поисках да се разделим,
та славеният кой е, да е ясно,
и дарът ми, на теб един дължим,
до тебе да достига всекичасно.
Раздяла със любимия, как ти
душите ни би пекла на жарава,
човек ако не можеше с мечти
безкрайните ти дни да съкращава
и тъй, с възхвали в стихотворна реч
да бъде близък с който е далеч!
Любими мой, любимите вземи ми —
с какво това ще те обогати?
Игрите, мой любими, с тях са мними,
а мене с любовта ми имаш ти!
Ако, любими, от любов към мене
си ми я взел, на жертва съм готов.
По-зле е, ако плътското ламтене
те кара да я взимаш без любов.
Прощавам ти, крадецо драг, загдето
от просяк грабиш сетния петак,
макар че от любим боли сърцето
по-болно, знай, отколкото от враг.
До смърт мъчи ме, прелест похотливи,
ала недей с вражда ме доубива!
За тези твои мили изневери,
когато охладнявал си към мен,
човек могъл би прошка да намери
в това, че още млад си и зелен.
Да, хубав си — и всяка те желае,
чаровен — и те търси не една;
а от жена роденият кога е
издържал пред покана на жена?
Но този път упреква те сърцето
затуй, че красота и млада плът
те пратиха във мойто царство, гдето
би трябвало две клетви да те спрат.
Нещастен аз! От скръб и яд бледнея,
измамен дваж: от тебе и от нея!
Че тя е твоя, туй не е беда,
макар да бе на мене много близка;
че ти си неин, тази болка, да,
далече по-жестоко ме потиска.
Но аз ви знам: ти любиш я все пак,
защото знаеш, че на мен е мила,
тъй както тя, затуй, че си ми драг,
на тебе да отстъпи е склонила.
И губя теб, за да спечели тя,
а ти за да спечелиш, губя нея,
и да се мъча тъй ми се отщя,
че казвам си, за да я преживея:
Със милия съм аз съединен
и значи тя обича само мен!
Когато спя, по-ясно виждам аз,
понеже денем всичко е невзрачно,
а нощем твоят образ е елмаз,
прогонващ обкръжението мрачно.
И мисля си, как станал плът и кръв,
ще бъде той блестящ и непомътен,
щом блясъкът му нощем е такъв,
когато само призрак е безплътен!
Да, как ли като с Божи благослов,
наяве, жив, ти цял ще ме залееш,
щом нощем като сянка, о, любов,
в дълбокия ми сън тъй дивно грееш!
Денят без теб е тъмна нощ за мен,
нощта ми с твоя лик е ясен ден.
Да беше мисъл тежкото ми тяло,
преграда да го спре не би могла;
оттук, където съм, то би летяло
към тебе с бързината на стрела.
В секунда, през земи и океани,
се бих оказал, гдето дишаш ти,
понеже щом помислим, мисълта ни
е там, загдето тръгва да лети.
Но мисъл аз не съм и ходът бавен
на Времето е моята беда,
защото — тъй си мисля — съм направен
навярно от земя и от вода 154 154 „… от земя и от вода…“ — Според древните философи светът бил изграден от четири елемента (стихии) — земя, вода, въздух и огън.
,
които със теглото си голямо
порой от тежки сълзи раждат само.
Но въздухът и огънят са част
и те от мен. На тях пък дай летене!
Това са мойта мисъл, мойта страст,
сновещи бързо между теб и мене.
Но пратя ли тез две стихии в път
като гонци на твоите услуги,
останали самички, в мойта гръд
печално натежават двете други,
и чак докато върнат се онез
ефирни две, които съм ти пратил,
цял ставам, чул от тях — тъй както днес —
че жив и здрав е скъпият приятел.
Но кратка радостта е: жаден пак,
пак пращам ги към теб и хлътвам в мрак.
Очите и сърцето водят спор
кой повече над тебе има право —
очите те държат във своя взор,
към себе си сърцето тегли здраво.
То казва, че във моите гърди
те пази, недостъпно за очите;
противната страна със жар твърди,
че в техния кристал ликът ти скрит е.
Достига се до съд и той, в състав
от мисли, все живеещи в сърцето,
отсъжда кой е крив и кой е прав,
издавайки решение, с което:
очите взимат зримия покров,
сърцето — съкровената любов.
Но случва се сърцето и очите
съюз да сключват в някой тежък ден,
когато то брои с въздишки дните,
и креят те, че ти не си до мен.
Очите ми с чертите ти тогава
предлагат на сърцето дивен пир,
а друг път тях сърцето пък гощава
със мислите за техния кумир.
Тъй всякога, по път за мен неведом,
чрез лик и мисъл ти си в мойта гръд,
защото стигат мислите ми вредом,
където си, а те когато спят,
тогава твоят лик ги буди, ето,
за радост на очите и сърцето!
Читать дальше