Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Не съм от тез, които в стих, разпален
от нечие изписано лице,
към Музите 152 152 „… Музите…“ (мит.) — В гръцкия пантеон седемте Музи били богини на отделните изкуства. , за пример идеален,
прострели умоляващи ръце,
сравняват го със слънцето, с луната,
със морски бисер и с априлски цвят,
със всяка скъпоценност, нам позната
под облия въздушен всеобят…
Аз вярно хубостта ти ще опиша,
каквато е, от земно потекло,
и тя ще се окаже не по-низша —
повярвай! — от чиято да било.
За примери звездите друг да сваля
не съм ти продавач, та да те хваля!

Додето ти си млад, огледалата,
че бил съм стар, не ще ме убедят,
но зърна ли на времето браздата
по твоя лик, ще знам, че съм на път.
Защото на сърцето облекло е
лицето, и щом ти си младолик,
аз, който съм ти дал сърцето свое,
не мога да съм вътрешно старик.
Аз също тъй, получил в дар от тебе
сърцето ти, в гръдта си го прибрах,
така че, както дойка пази бебе,
да пазим свойте младости чрез тях!
И знай, че ако мойто в теб посърне,
то твойто няма никой да ти върне.

Подобно слаб актьор, от страх във миг
забравил текста си, или подобно
на мъж гневлив, останал без език
от прилива на чувството си злобно,
и аз така мълча, смутен и ням,
на любовта забравил етикета,
усетил под товара й голям,
че словото след чувствата ще крета.
Затуй да бъдат техен адвокат
и ходатай тез мои книжки скромни —
по-сигурно от някой по-устат
гласът им ням за мен ще ти припомни.
Учи се ти да чуваш в тях с очи
безмълвната ми нежност как звучи!

Окото ми художник сякаш стана
и тъй изписа твоето лице,
че то като във рамка се обхвана
във мойто очаровано сърце.
И ето те, висиш в ателието
на мойта гръд, дълбоко тука в мен,
широкият прозорец на което
със твоя бистър взор е остъклен.
Съдействуват си погледите: моя
рисува красотата ти, а ти
през своя пускаш слънцето и то я
огрява, като жива да трепти.
Но с външности играе си окото —
в сърцето не прониква то, горкото!

Тоз, който е за щастие роден,
да се гордее с почести и знатство —
аз нямам тез неща, ала на мен
е дадено по-инакво богатство.
Щом князът му го гледа с ведър вид,
разцъфва фаворитът като невен,
но клюмва този същи фаворит,
щом погледът на княза блесне гневен.
Героят от сражения безброй
разхожда се с осанка горделива,
но хукне ли в един-единствен бой,
честта от свойта книга го изтрива.
А твърдо любещ и до смърт любим,
аз царствам върху трон непоклатим!

Кралю на любовта ми, на когото
васал ще съм до сетния си ден,
изпращам ти тоз подвиг на перото,
свидетел не за дарбата във мен,
а за дълга ми, който по размери
е тъй голям, че дребният ми дар
слова за него трудно ще намери
без подсказ мил от своя господар.
Дано звезда закрилница най-сетне
откликне се на жаркия ми зов
и мантия подхождаща наметне
над моята опърпана любов.
А дотогаз край теб не ще се мярна
да ти натрапвам свойта обич вярна.

В леглото подир труд или след път,
аз хвърлям на умората ярема,
но тялото отдъхва, а духът
в обратно направление поема.
И мислите се връщат у дома —
поклонници, във свойта вяра крепки —
и нощем в непрогледната тъма
държат открити морните ми клепки,
дорде ликът ти се яви пред мен,
макар въображаем, сладко ясен,
като брилянт във мрака окачен,
за да го стори не така ужасен.
Тъй, телом или духом, друже мой,
аз не намирам ден и нощ покой.

Но как да бъда радостен, кажи,
без капка сън, без миг почивка блага,
денят когато денем ми тежи,
нощта когато нощем му помага?
Макар да са врази един на друг,
те в сговор са. Той пълни ме с умора,
а тя ме пита: „Кой те прати тук,
далеч от своя мил, сред чужди хора?“
Аз моля него, спомняйки му как
ти слънцето заместваш в мрачно време
а нея — като казвам, че по мрак
могла би за звездица да те вземе.
Но с мъки всеки ден е зареден
и всяка нощ по-дълга е от ден!

Когато и бездушната Съдба,
и хората ме гледат с неприязън,
аз пълня свода с горестна молба
и питам го, защо съм тъй наказан,
и искам като тоз да съм богат
и като онзи хубав и прославен,
и виждам се лишен от благодат,
онеправдан, отхвърлен и забравен.
Но както съм готов да се меня,
за теб си спомням и това ми стига,
за да запея химни за деня
със радостния глас на чучулига.
Да, твойта обич дава ми криле
и смяна не желая със крале!