Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

Огледай се и образа си млад
сгълчи за туй, че грях към всички прави
с това, че послесмъртен дубликат
не ще от хубостта си да остави.
Нима не чака мъжкия ти плуг
която искаш девственица нива,
или видял си себелюбец друг
тъй в гроба си потомство да зарива?
Днес майка ти към своя майски ден
чрез твойта младост връща се обратно,
ще виждаш ти, от бръчки набразден,
в сина си свойто юношество златно.
А щом не щеш, умри си единак
и споменът за теб да тъне в мрак!

Красавецо, младежкия си чар
прахосваш ти за собствена изгода,
но този чар го дава не във дар,
а само в заем щедрата Природа.
А щом е тъй, скъпернико красив,
защо й харчиш влога без остатък —
нали затуй, чаровнико, си жив,
живот и чар да предадеш нататък?
Ти алчен си за себе си, но знай,
човек така сам себе си предава,
и щом Природата ти каже: „Край!“,
каква ще ти е сметката тогава?
А син, повторил твоите черти,
могъл би вместо теб да я плати.

Минутите, тъй майсторски създали
лика, на който радва се светът,
след някой ден със радост на вандали
сегашния му чар ще разрушат.
Тъй Времето неспиращо помита
на лятото пира във своя бяг —
лесът е гол, без птичата си свита,
мъртвило е навред, и мраз, и сняг.
В тез ледни дни, без мириса, извлечен
и пазен във затворче от стъкло,
за летния разкош недълговечен
какво да ни напомни би могло?
А цветето, парфюм което дава,
с най-ценното от себе си остава.

Затуй преди студените ръце
на зимата да смръзнат твойта шума,
във нечие моминско стъкълце
ти скътай на нетрайното парфюма.
Не ще е грях, ако получиш ти
с богата лихва влога си обратно
и нека те тоз влог обогати
със копия от теб десетократно.
Така ще бъдеш десет пъти жив,
повторил хубостта си десет пъти,
и слаба ще е твойта смърт против
живота безконечен на рода ти.
Красив си ти: на червея в пръстта
не давай тази своя красота!

Виж, в росна утрин слънцето когато
по източния хълм се възкачи,
как всички към венеца му от злато
отправят верноподани очи.
И сетне, като царствен юначага,
щом стигне то небесния зенит,
пак погледът на всички се протяга
със почит към сияйния му вид.
Но привечер, когато — старче жалко —
заслиза то по западния път,
о, как очите, верни преди малко,
от прежното величие странят!
Без син останал, знай, и теб очаква
съдба със таз на слънцето еднаква!

Ти, който сам си музика, защо си
от музиката често нажален?
Би трябвало тя радост да ти носи,
а не да те държи в печален плен.
Но тъй е: в таз хармония щастлива
към теб отправен чуваш укор ти
за туй, че на душата си мотива
оставил си самотно да звънти.
И ето звук от звука отзвук взима,
три гласа във съзвучие звучат,
като че ли семейно пеят трима —
стопанинът, жена му и синът.
И чуваш ти във всяка тяхна нота:
„Самотният е никой във живота!“

Нима от страх вдовица да не плаче,
хабиш ти сам дареното на теб?
Но без дете умреш ли, туй ще значи
да хвърлиш над света вдовишки креп.
И двойно ще те жали той, загдето
свой двойник млад не си оставил тук,
понеже за вдовицата в детето
повтаря се покойният съпруг.
Прахосникът богатства разпилява,
но те у друг опазват се все пак,
а хубостта отлита като плява,
не мине ли в плода от нежен брак.
Щом тъй без жал към себе си сме ние,
гръдта любов към другите не крие!

Срамувай се! — Към себе си нехаен,
ти обич нямаш и към никой друг.
Светът е влюбен в твоя лик омаен,
но явно ти си чужд към всички тук.
Защото, сам със себе си във свада,
оказваш се към себе си свиреп
и сам подриваш хубавата сграда,
която да крепиш е дълг за теб.
Послушай ме! Омразата не бива
да диша в дом тъй мил и съвършен.
Стори и мисълта си милостива
като лика ти, от любов към мен —
пусни свеж прираст, който хубостта ти
към бъдните човеци ще препрати!

Повяхвайки, възражда се старика,
когато кълн е пуснал млад и свеж —
кръвта, която в твоя син ще блика,
ти своя би могъл да назовеш.
Туй правило във времето държи ни;
без него хлад и мрак ще зацарят.
Отхвърлим ли го, за шейсет години
ще свърши окончателно светът.
За грозните природата не плаче —
те могат да остават и без плод;
от хубавите иска тя обаче
да дават красота на тоз живот.
Ти, скъп печат, създаден си нататък
да размножаваш своя отпечатък.