Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

ПРОСПЕРО

За туй ни дума!

Не бива да товарим паметта си

със стара тягост.

ГОНЗАЛО

Досега мълчах,

защото ме задавяха сълзите!

О, богове всевишни, увенчайте

с венец благословен таз дивна двойка,

защото вие начертахте пътя,

довел ни тук!

АЛОНЗО

Да бъде тъй, Гонзало!

ГОНЗАЛО

Нима свален бе князът на Милано,

родът му за да царствува в Неапол?

Ликувайте, щастливци, и да впишем

за спомен тази наша обща радост

на вечни стълбове със златни букви!

В едничко пътешествие тук всеки

съкровище намери: Кларибела —

съпруг във Тунис; Фердинанд — съпруга,

когато беше се загубил сам;

княз Просперо, сред тоз пустинен остров —

отнетото си княжество; а всички,

да, всички ние — себе си, когато

се лутахме в заблуди!

АЛОНЗО

Млади хора,

подайте ми ръцете си и нека

във скръб до гроб живее всеки, който

не ви желае щастие!

ГОНЗАЛО

Амин!

Влиза отново Ариел , водещ смаяните Капитан и Боцман .

О, вижте, господарю, още наши!

Предрекох ли ви аз, че ако има

на сушата бесилки, тоз негодник

не ще умре в морето?… Е, ти, който

със ругатни за малко не изхвърли

зад борда милосърдието боже,

защо мълчиш? Или си ням на суша?

Какви са твоите вести?

БОЦМАНЪТ

Най-добрата

е таз, че кралят ни е здрав и читав

и свитата му — също! Втора вест —

добра и тя — е тази, господа,

че корабът ни, който, има-няма

три часа, ний видяхме на трески,

танцува невредим върху вълните

тъй както бе, когато първи път

бе спуснат във водата!

АРИЕЛ (настрани, към Просперо)

Всичко туй

е моя работа!

ПРОСПЕРО (настрани, към Ариел)

И то отлична,

мой пъргав дух!

АЛОНЗО

Това е свръхприродно!

Събитията стават все по-странни!

Кажи да чуем: как дойдохте тук?

БОЦМАНЪТ

Да бях уверен, че не спя, кралю,

щях вече някак да съм се опитал

да го направя! Във мъртвешки сън,

навреш в трюма (как, не зная) спяхме,

когато ни събуди гръмка врява

от шумове и звуци — рев, пищене,

дрънчене на вериги, крясък, вой

и още много други, всички страшни!

Изскочихме на въздух и видяхме

и себе си със дрехи в пълен ред,

и славния ни горд и весел кораб

тъй стегнат и красив, че капитанът

от радост заподскача! Ала нещо

ни раздели от другите и в миг,

като насън, пренесе ни дотука,

замаяни!

АРИЕЛ (настрани, към Просперо)

Добре ли съм работил?

ПРОСПЕРО (настрани, към Ариел)

Безупречно! След малко ще те пусна

на свобода!

АЛОНЗО

В по-странен лабиринт

не е попадал смъртен! Туй е ребус,

необясним с естествени причини!

Оракул тука трябва да се викне

във помощ на разсъдъка!

ПРОСПЕРО

Кралю,

не си мъчете мозъка напразно

над тези странности! При първа сгода —

и много скоро — ще ви разясня

(и то така, че те ще ви се видят

напълно вероятни) чудесата,

които ви замайват. Дотогава

бъдете радостен и се отдайте

на ведрия завършек!

Настрани, към Ариел.

Ариел,

освободи от чара и докарай

онези двамата и Калибан!

Ариел излиза.

От свитата ви липсват, господарю,

двамина, за които сте забравил.

Влиза отново Ариел , водещ Каяибан , Стефано и Тринкуло , облечени в откраднатите дрехи.

СТЕФАНО

Всяка коза на чужд крак! Защото случайността е всичко!

Coraggio 149 149 Coraggio (итал.) — смелост. , чудовище, coraggio!

ТРИНКУЛО

Ако не ме лъжат тези от двете страни на носа ми, това е прекрасно зрелище!

КАЛИБАН

О, Сетебос, наистина това са

красиви духове! И колко хубав

е моят господар! Но ме е страх,

че той ще ме накаже.

СЕБАСТИАН

Ха-ха-ха!

Антонио, я вижте тук дали са

за продан тез създания?

АНТОНИО

Навярно.

Едното е направо риба, тъй че

ще може да се купи.

ПРОСПЕРО

Вижте само

в какво са се облекли и кажете

дали са честни хора! Този урод

е син на вещица, и то тъй страшна,

че караше с властта си над луната

морето да се вдига и да спада

по нейна воля. Тези ме обраха

и заедно със тоя полудявол

(защото Велзевул 150 150 Велзевул — едно от прозвищата на Дявола. му е баща)

скроили бяха план да ме убият.

Те ваши са, кралю, а мое — туй