Ан Макферсън - Малките откачалки пит@т - вси4ко ли ми е наред?

Скъпа д-р Ан!

Живея при приемни родители и често се наранявам, за да облекча напрежението. Можеш ли да ми дадеш някакъв съвет? Пита: Напрегната при приемни родители.

Мило напрегнато момиче!

Ужасно съжалявам за твоите проблеми. Не казваш защо си изпратена при приемни родители, но има ли в този дом неща, които те разстройват? Моля те, сподели с някой възрастен, комуто имаш доверие, как се чувстваш и какво става. Може да бъде някой учител, лекар, училищната сестра, добър приятел, роднина. Ако нямаш такива, позвъни в Отдела за закрила на детето там, където живееш. В края на книгата ще намериш телефоните на всички отдели в страната, както и други адреси и телефони, на които можеш да потърсиш помощ. Доста често се случва някои хора, особено момичета, да се порязват, за да облекчат обхваналото ги напрежение. Това обикновено означава, че не умеят да изразяват по друг начин чувствата си, но ако споделиш с някого, положението може коренно да се промени.

Скъпа д-р Ан!

На 18 съм и вече две години се самонаранявам. Не мисля, че някога ще мога да престана. Ръцете ми са целите в белези и не виждам смисъл да спирам, след като така или иначе не могат да станат по-зле. Все пак дълбоко в себе си зная, че не бива да продължавам. Предписаха ми антидепресанти, но те само влошават положението с фалшивото усещане за емоционална стабилност, което ми дават. Постоянно си мисля за смъртта и ако не ме беше толкова страх, щях да се самоубия. Моля те, помогни ми, преди да е станало твърде късно.

Драга самонараняваща се!

От разказа ти разбирам, че си в сериозна депресия. Трябва незабавно да потърсиш помощ. Антидепресантите не са ти помогнали, но това не означава, че няма други начини. Сега може да се чувстваш отчаяна, но с времето и с подходяща помощ нещата най-вероятно ще се оправят — така че не унивай. Ето няколко съвсем практични съвета за моментите, когато се почувстваш зле. Направи списък с главните си тревоги, а после измисли начин да се справиш с всяка от тях поотделно. Когато усетиш желание да се самонараниш, опитай да се поразсееш, като поговориш с приятел, отидеш на разходка или си направиш нещо за ядене. Всеки ден отделяй по 15 минути, в които да се тревожиш, като събираш всичките си тревоги на едно място, а в края на 15-те минути просто ги изхвърли от ума си. Бягането, плуването и изобщо спортът помагат, понеже карат организма да произвежда ендорфини, които са естествените ни антидепресанти.

Депресията бива два вида. Първият се причинява от външни фактори — когато се тревожиш родителите ти да не се разделят, че боледуваш твърде дълго или се проваляш на изпитите. Тази депресия е мъчителна, но и напълно нормална. Има обаче депресия, която идва отвътре — когато в главата ти не престават да се въртят мисли от рода на: „Самотна съм — никой не ме харесва“, „Просто не мога да понеса външния свят“, „Никой не ме обича“, „Какъв смисъл изобщо има“, „Защо да си правя труда, и без това съм неудачница“, „Животът ми е пълен провал“ и „Защо съм такава отрепка“. Вторият вид депресия идва, когато нещо в теб се срути. Тогава всичко в живота ти добива сиви, мрачни краски, без за това да има определена причина.

Скъпа д-р Ан!

Имам нужда от помощ. Писна ми. Не знам какво ми става и искам да разбера. Вече няколко дни се чувствам абсолютно скапана и не ми се прави нищо. Не мога да понасям приятелите си — нищо не ме интересува, всички ме дразнят.

Драга „Абсолютно скапана“!

Както ми звучи, май не само ти е писнало, ами си и депресирана. Депресията си е болест, която засяга ума, макар да ти се струва, че влияе върху тялото ти. Тя постоянно те дебне и оцветява всичките ти чувства в мрачни оттенъци. „Да ти е писнало“ е преходна емоция. На повечето хора от време на време им писва и дори изпадат в леки депресии — дори докторите! Но при някои депресията обхваща целия им живот. Най-добре ще е да си зададеш следните въпроси: (1) постоянно ли се чувстваш уморена? (2) постоянно ли ти е писнало? (3) имаш ли усещането, че в бъдещето те очакват само лоши неща? (4) загубила ли си всякаква увереност в себе си? (5) трудно ли ти е да спиш и да ставаш рано? (6) невъзможно ли ти се струва да говориш със семейството и приятелите си за това? (7) трудно ли ти е да вземаш решения? (8) случва ли се понякога да плачеш или да се чувстваш тъжна без определена причина? Ако отговорите на някои или на повечето от горните въпроси са положителни, опитай да споделиш с някого — мама и татко са добър вариант като за начало. Ако не можеш да разговаряш с тях, може би точно това е причината за твоята депресия. Дали няма друг от семейството ти, на когото да кажеш? А може би учител или семейния лекар?