Ан Макферсън - Малките откачалки пит@т - вси4ко ли ми е наред?

Скъпа д-р Ан!

Ходя на психотерапевт за депресията си. Не ми дават хапчета или нещо подобно. Какво да направя, за да им обясня колко зле се чувствам? Нуждая се от помощ — състоянието ми си остава все така лошо.

Мило депресирано дете!

Струва ми се, че трябва да поговориш и с някой друг, но ако ти е трудно да обясниш как се чувстваш, опитай да напишеш писмо. Не забравяй обаче, че много депресирани хора нямат нужда от лекарства; оправят се само като поговорят с някой друг.

Почти на всеки му идват мисли за самоубийство, когато му се струва, че не си струва да живее. При повечето хора това са мимолетни, единични моменти. Но ако си в депресия, тези мисли те нападат постоянно и само влошават депресията. Не е зле в такива случаи да споделиш с някого, дори да не го познаваш лично. Можеш да поговориш с училищния психолог или с педагогическия съветник; можеш да се обадиш в Отдела за закрила на детето по местоживеене, на горещите телефонни линии за помощ и подкрепа на деца и юноши или на телефоните на доверието на БЧК (виж ги в края на книгата). Можеш да опишеш чувствата си в имейл и да го изпратиш на някой от адресите в края на книгата, който ти се струва подходящ за твоя проблем, и непременно ще получиш помощ.

Скъпа д-р Ан!

Аз съм едно много депресирано 12-годишно момиче. Мислила съм за самоубийство, но не знам. Моля те, помогни ми!!!

Мило много депресирано момиче!

Ужасно съжалявам. Много млади хора имат депресия и им минават мисли за самоубийство, така че не си сама. Проблемът е, че родителите и другите възрастни понякога не разбират и смятат, че просто се „инатиш“ или „цупиш“. Опитай да споделиш с родителите или приятелите си какво изпитваш. Можеш също да си водиш дневник, в който да записваш чувствата си — това често помага, понеже изнасяш нещата извън себе си. Депресията е истинска болест, също както пневмонията или тежкия мензис. При последните две винаги казваш на хората как се чувстваш, нали? Главното тук е, че има начин да ти се помогне. И задължително трябва да поговориш със семейния ви лекар. Ако мислиш, че ще ти е трудно, позвъни на някой от телефоните, дадени в края на книгата.

Скъпа д-р Ан!

Чувствам се адски унила и имам проблеми с родителите си. Страшно ми се иска да се самоубия и гаджето ми е единственият човек, който ме възпира. Говорих с моя доктор, но той ми каза да не говоря глупости и да се справям сама. Моля те, помогни ми!!!

Драга искаща да се самоубие!

Страшно, страшно съжалявам, че животът ти се струва толкова лош — особено ако основният проблем е в родителите ти. Твоят приятел е просто страхотен — не преставай да разговаряш с него. Защо не опишеш на хартия как се чувстваш? Ако не можеш да покажеш писмото на родителите си, дай го на семеен приятел или учител, когото харесваш, и обсъди положението с него. Съжалявам и че лекарят ти проявява толкова малко разбиране. Потърси помощта на друг лекар. Само те моля, не преставай да търсиш помощ.

Скъпа д-р Ан!

Притеснявам се за приятелката си. Веднъж вече се случи да се нагълта с хапчета и трябваше да я откарат бързо в болницата. Днес тя ми показа китките си. Беше се опитала да си пререже вените. Не знам какво да правя — да споделя ли с някого или просто да си мълча. Адски ме е шубе да не направи пак някоя глупост. Моля те, помогни ми. — Момиче, 14 години.

Драга притеснена за приятелката си!

Понякога трябва да споделиш казаното ти, дори да си се заклела да пазиш тайна. Сега се намираш в точно такъв момент. Струва ми се, че приятелката ти има нужда от лекарска помощ. Недей да смяташ, че трябва сама да се справиш с положението или да й окажеш всичката необходима подкрепа. Поговори с майка си, с училищната сестра, с някой учител или с друг възрастен, комуто имаш доверие. Приятелката ти отначало ще се поразсърди, но вероятно ти е споделила, защото наистина желае да й се помогне.

„Мъжкарят“ би признал, че окосмяването му е проблем само ако е заприличал на горила, но болшинството момичета се ужасяват и от едва забележимия мъх. Всички (и мъжете, и жените) имаме косми по телата си, просто на някои са повече. Най-видими са тъмните косми върху светла кожа. Също така определени етнически групи имат по-обилно окосмяване. Единственото място, където хората обикновено нямат косми, са дланите и табаните на краката. Иначе по цялото ви тяло има фоликули, макар че косъмчетата на някои места са изключително тънки.