Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Освен във вирусите и технологиите, евразийските и коренните американски общества са се различавали и в политическата си организация. В края на Средновековието и началото на Ренесанса по-голямата част на Евразия вече е била под контрола на различни държави. Сред тях изпъкват Хабсбургската, Османската и Китайската, както и моголската в Индия и монголската държава (започнала като племенен съюз и достигнала своя апогей през XIII в.), които са били все огромни многоезични „амалгами“, образувани чрез завладяването на други държави. По същата причина те най-често се определят като империи . Много от евразийските държави са имали и съответните религии , които са спомагали за укрепването на държавната власт, тъй като са легитимирали политическите лидери и са оправдавали войните срещу други народи. Племенните и груповите общности в Евразия са се ограничавали главно с арктическите рибари-еленовъди, сибирските ловци-събирачи и някои анклави на ловци-събирачи в Индийския полуостров и тропическа Югоизточна Азия.

Америка е имала само две империи, ацтекската и инкската, които са напомняли евразийските по площ, брой на населението, многоезичие, религии и генезис (чрез завладяване на по-малки държави). Това са били единствените политически обединения, които са разполагали с достатъчно ресурси, сравними с евразийските, за извършване на обществени дейности и водене на войни. За сметка на това само в Европа е имало цели седем държави (Испания, Португалия, Англия, Франция, Холандия, Швеция и Дания), които са разполагали с нужните ресурси, за да колонизират и двете Америки в периода между 1492 и 1666 г. В Новия свят е имало и много етнархии (някои от които на практика малки държави) — най-вече в тропическа Южна Америка, Мезоамерика (извън обхвата на ацтекската власт) и югозападната част на днешните Съединени щати. Останалата част от двете Америки е била организирана само на племенно и групово ниво.

Последният проксимален фактор, на който ще се спрем, е писмеността . Повечето евразийски държави са имали своите грамотни бюрокрации, а в някои е била грамотна и една значителна част от останалото население. Писмеността се е превърнала в могъщо оръжие в ръцете на евразийците, тъй като им е позволявала да упражняват по-ефикасен административен контрол и икономически обмен, да захранват с нужните данни и мотивация проучвателните експедиции и завоевателните походи, а и не на последно място да черпят богата информация от опита на миналото. За сравнение грамотността и в двете Америки се е ограничавала само сред елита на една малка част от Мезоамерика. В империята на инките е била използвана една своеобразна система за смятане и същевременно мнемонично средство, базирано на възлите (т.нар. кипу ), но тя не е можела да се конкурира с писмеността в предаването на по-изчерпателна информация.

И така, по времето на Колумб европейските общества вече са били взели голям аванс пред американските и тази преднина е намирала най-ярък израз в производството на храни, вирусите, технологиите (включително и оръжейните), политическата организация и писмеността. Това са основните фактори, предопределили изхода от последвалия сблъсък. Но различията от 1492 г. представят само отделни етапи в траекториите, които историческото развитие е описало през последните тринайсет хилядолетия в двете Америки и в рамките на един доста по-продължителен период в Евразия. В случая с Новия свят 1492 г. бележи и края на неговото самостоятелно развитие. Нека сега проследим по-ранните етапи в тези исторически траектории.

Таблица 18.1 съдържа приблизителните дати на появата на ключовите средища („родини“ на най-важните нововъведения) в двете полукълба, като в Евразия това са Плодородният полумесец и Китай, а в Новия свят — Андите, Амазония и Мезоамерика. Тя включва и траекториите на някои по-малки средища като Източните щати и Англия. Строго погледнато, последната не е „родила“ нищо ново, но е поставена в общия списък, за да се види с каква скорост нововъведенията са се разпространявали от Плодородния полумесец на запад.

Бел.: Тази таблица дава само приблизителните дати на по-широкото разпространение на най-значимите нововъведения в три евразийски и четири американски региона. Доместикацията на животни не включва кучетата, тъй като те са влезли в човешкия бит много преди животните, отглеждани заради месото, кожата или въ̀лната им, което пък важи и за Евразия, и за двете Америки. За появата на етнархии съдим по археологическите данни — например некрополите, в които са погребани хора с различен ранг, архитектурата и структурата на самите поселища. Всяка такава класификация опростява по-сложните исторически процеси, затова потърсете по-съществените подробности в текста.