Лекси Блейк: Без милост

— Госпожице Кейн, изчаках, защото исках лично да ви дам това. — Подаде ѝ добре обмислената си молба за напускане.

Патриша погледна листа, сякаш беше нещо заразно.

— Не, благодаря. Мисля, че трябва да проведем тази дискусия в офиса ми. Къде ми е кафето?

Тя започваше деня с дълго кафе лате с ванилия, без пяна, без захар. Всеки ден през последните три години, без изключение, Карли я очакваше с приготвеното кафе. Но не и днес.

— Това е молбата ми за напускане, госпожице Кейн. Вече не съм ваша асистентка. Ще трябва да намерите някой друг да ви приготвя кафето. Оставям молбата си в писмена форма, но съм изпратила и копие по имейла. Късмет с новата асистентка.

Патриша Кейн не се нуждаеше от късмет. Щом се разчуеше новината за напускането на Карли, щеше да има километрична опашка от кандидатки за длъжността. След новините снощи, вече навярно се бе оформила. Арестът на Роджър беше централната новина във всички вечерни емисии, затова несъмнено хората си шушукаха.

Вечните клевети и клюки — нищо от това нямаше да ѝ липсва.

Патриша се втренчи в нея, студените ѝ змийски очи бездушно я преценяваха.

— Мисля, че трябва да дойдеш в офиса ми, Карли. Трябва да ти изясня някои неща. Правни въпроси.

Младата жена сериозно се замисли дали да не хукне през вратата, без да поглежда назад. Нямаше да е трудно, след като Патриша се обърна и закрачи към офиса си, високите ѝ токчета потропваха по елегантния дървен под. Нещо в начина, по който шефката ѝ бе произнесла думата „правни“, я накара да я последва.

Карли бе подписала договор, когато бе назначена за асистентка на Патриша. Младата жена се зае бясно да прехвърля наум всичко, на което се бе съгласила в замяна на полуприлична заплата, маркови дрехи с намаление и командировъчни. Трябваше да продаде единствено душата си.

Имаше един куп клаузи за неразгласяване на лични и служебни тайни, което, имайки предвид някои методи и навици на шефката ѝ, беше дяволски добра идея. Нито една „откровена книга“ не можеше да бъде написана за Патриша Кейн от някоя от асистентките ѝ, без да бъде последвана от дълга правна битка. Карли трябваше за петнайсет минути да напусне имението на шефката си в Сан Агустин. Имаше още доста правни дрънканици, но тя не можеше да си спомни нещо конкретно при напускане, като например, че трябва да даде предизвестие или в противен случай ще следват глоби. Беше почти сигурна, че това дори не бе законно. Патриша не можеше да я задържи тук, затова тя я последва.

Една последна битка.

— Затвори вратата зад себе си — нареди Патриша, без да се обръща.

Карли изпълни заповедта и застана пред диктаторката, която се отпускаше в старинното кресло зад бюрото, което Карли беше почти сигурна, че някога е красяло залите на Версай.

— Имате ли нужда от нещо друго, освен от оставката ми? Бих могла да остана седмица или две, но след снощи, мислех, че ще искате незабавно да напусна.

Патриша се облегна назад и кръстоса един върху друг дългите си крака.

— Случилото се снощи се отнасяше за съпруга ти. Не за теб. Аз определено не смятам, че ти си достатъчно умна или смела, за да се опиташ да откраднеш от мен.

Да, това бяха остроумието и чаровното отношение, които толкова обичаше.

— Въпреки това бях достатъчно глупава, за да се омъжа за него и да го доведа в компанията. Смятам, че ще е най-добре да прекратя нашия договор. В момента се развеждаме с него, но ще е нужно време, за да се оправя с последствията от ареста му.

— Да, времето е проблем, нали? Трябва да подготвя есенния старт на телевизионното шоу, а предстои и венчавката ми с Кенет. Ще е доста трудно новата асистентка да навлезе в работата.

Стомахът на Карли се сви на топка.

— Сигурна съм, че ще ми намерите подходяща заместница.

— Но аз мисля, че ти се справяш много добре с работата. Виждаш ли, има нещо, което не ти е известно, скъпа моя. Нещо, за което моите адвокати не подозират и аз ще продължа да ги държа в неведение. Съпругът ти открадна два милиона долара. Не един. Той беше доста интелигентен, но аз съм по-умна. Или по-точно, хората, на които плащам да следят подобни неща, са по-умни. Искаш ли да знаеш на чие име е втората сметка?

Сега стомахът на Карли се бе стегнал в болезнен възел.

— Той не би го направил.

От устата на Патриша се разнесе зловещ смях.

— Не е на твое, скъпа. Това би било прекалено лесно. Не. Той е помолил сладката ти сестричка да открие сметката. Предполагам, че ѝ е казал, че иска да те изненада и да ти купи подарък за годишнината.