Константин Циолковски - Мечти за земята и небето

— Щом като сме придали на влака такава скорост — въодушевяваше се той, без да ни даде възможност да прибавим дори дума, — самият влак би загубил тежестта си и би престанал да упражнява налягане върху почвата и да се докосва до нея — ще се носи вечно около Земята, както прави това Луната, която никога не се уморява и осигурява за своите пътници чудни условия — среда, лишена от тежест!

— Всичко това е прекрасно — казвахме ние, — но ти малко се увлече; Земята не е гладка, на нея има океани, атмосфера и нито хората, нито растенията могат да живеят без тях…

— Имам пред вид не само Земята. Подразбирам изобщо планетите и живите същества, които биха могли да ги обитават. Например на астероидите и на Луната няма въздух и вода, повърхността им може да бъде изравнена или поне може да бъде изравнен пътят, необходим за придаването на бързо движение на влаковете; живите същества там може би са се приспособили да живеят в безвъздушно пространство… Нима не виждаме, че навсякъде и при всякакви обстоятелства на Земята има живот: и във водата — морска и сладка, и във въздуха, и в почвата, и по височините, и на топло, и на студено, и в безводните пустини, и в морските дълбочини при страшно налягане, и в планините при сравнително малко налягане!… Трябва да се съгласите — продължаваше той, — че макар за живите същества да е нужен кислород, и разреждането му до крайна степен не играе решаваща роля — не изключва живота. Така например, разтворен в реките, той не е по-плътен от 1/140 от плътността на атмосферата; и това е достатъчно за поддържане на живота! Но съвсем не е трудно такава плътност и съответно такова налягане да бъдат запазени в затворени тънки съдове.

— Да си представим стъклено кълбо, което има диаметър няколко сажена и е снабдено със здрава предпазна мрежа от стоманена тел. Или нека да си представим стоманено кълбо с много по-големи размери с непрекъсната редица отвори, затворени херметически с чисти и прозрачни стъклени плочки.

Да сложим там малко почва, растения, кислород, въглерод, азот, влага и всички условия за съществуването на живи същества ще бъдат налице.

Това кълбо заедно с цялото си съдържание се носи в абсолютен вакуум, без да среща ни най-малко съпротивление, като астероид и като него, когато се движи бързо, губи относителната си тежест, която поради това не може да го разбие на части или да го смачка. Единствената ни грижа е да задържим незначителното налягане на газовете.

— Това е прекалено изкуствено, неустойчиво — това не е природата…

— Нали и очилата не са природата, а вие ги носите… Колкото по-далеч отива човекът по пътя на прогреса, толкова повече естественото се заменя с изкуственото!…

— Не! Ти докажи, че организми могат да живеят във вакуум без твоите сфери, където те живеят така свободно и естествено, както рибите във водата!

— Така да бъде!… Какво е нужно за тях? — Топлина! Тя се получава от Слънцето; степента на интензивността й няма голямо значение, а освен това отчасти зависи от околните условия. Например, когато Слънцето е в зенита над върховете на Хималаите, тези върхове са по-близо до Слънцето, отколкото подножието на планината, но с температурата е тъкмо обратното — на върховете тя е по-ниска, отколкото на нивото на океана.

Едно и също тяло се нагрява в съвсем различна степен в зависимост от това, как е разположено спрямо Слънцето и как е оцветено; тук и атмосферата няма никакво значение.

— Какво още е нужно за животните? — Движение! То се получава от същото Слънце, защото енергията на лъчите му не е малка; всеки квадратен метър повърхност, перпендикулярна спрямо направлението им и на разстоянието на Земята, получава 2–3 конски сили, заменящи непрекъснатата работа на 20–30 души (на един квадратен аршин — 10 души); ако използуваме само 1/20 част от тази физическа работа, като я превърнем в механична с помощта на особени мотори (което може да бъде направено и на Земята), тогава тя би била предостатъчна за едно човекоподобно същество; а в среда без тежест и тя е излишна.

— Освен това за животните са необходими кислород и храна за процесите на мисленето, растежа и мускулната дейност — развиваше той своята линия, — кислородът може да се образува от химическата работа на слънчевите лъчи и в самото тяло на животното или в специални придатъци, както се образува от въглеродния двуокис на въздуха в зелените части на растението.

Въглеродният двуокис на животното, вместо да се разсейва в атмосферата, ще остава в него и ще представлява материал за образуване на кислород и на нови запаси от въглерод.