Химическата дейност на Слънцето изобщо, както и в растенията, ще бъде много разнообразна и сложна и ще достави на животните всичко необходимо за живота им.
И така в тези чудни същества животното и растението ще се сливат в едно цяло и затова такова същество би могло да бъде наречено животно-растение. Известно е, че нещо подобно има и в света на земните организми. [18] Зелени зрънца хлорофил са намерени в радиолариите — малки едноклетъчни животни, живеещи в огромни количества на морската повърхност; хлорофил е намерен и в сравнително големи животни — в хидрата, гъбата, медузата (с форма на камбана), актинията и др. Ролята, която играе хлорофилът, е да преработва с помощта на слънчевите лъчи въглеродния двуокис, отделян от животното, в кислород и водород, необходими за неговото хранене и дишане. Теоретично такова същество може без външен кислород и външна храна. Учените считат, че зелената част на тези същества представлява съвсем особен организъм, така че в този случай те виждат само пример на тясно съжителство, или симбиоза. — Бел.авт.
— Но храносмилателните, дихателните и другите отделяния на нашето въображаемо животно-растение не се губят, а напълно се преработват при участието на слънчевата светлина в храна и кислород, които отново постъпват за изхранване на съществото, като извършват вечен кръговрат и никога не се изчерпват.
Тук няма нищо невъзможно! Нима не виждаме същото, но в голям мащаб на повърхността на земното кълбо! Нима едни и същи материали не се използуват вечно за жизнения процес на растенията, животните и самия човек?!
Слънцето работи, но материалът си е един и същ и не се изчерпва. Защо не искате да допуснете в малък вид това, което вече съществува в голям?…
— Допускаме! Не се горещи, само обясни по какъв начин твоите същества няма да изсъхнат като мумии…
— Много просто: кожата им е покрита със стъкловиден слой, достатъчно мек и тънък, но абсолютно непроницаем за газовете, течностите и другите летливи вещества. Този слой предпазва животните от всякакви материални загуби.
По тялото им няма никакви външни отвори; кръговратът на газовете, течностите и разтворените твърди тела се извършва вътре в живото същество, а не посредством външната среда. Повърхността на тялото заедно с неголеми криловидни придатъци, осветени от Слънцето, представлява лаборатория за приготвяне на сила и живот. Ако в среда с тежест такива придатъци не могат да бъдат обременителни, то в пространството, свободно от нея, те са незабележими и при повърхност от няколко хиляди квадратни метра…
— Спри! А как твоите животни-растения ще общуват помежду си, как ще си разменят идеи без въздух? Нали етерът не предава звуковите трептения.
— Първо — не се смути той, — звуковите вибрации могат да се предават от едно същество до друго по проводник, нещо като жица, и в такъв случай по-малко ще отслабват на разстояние, отколкото когато се движат в течна или газообразна среда; второ, нима ние обменяме мисли само с помощта на звука, гласа? А книгите и писмата?! Нещо подобно, но много по-съвършено и естествено им служи за съобщаване; на видно място на тялото през прозрачен капак като в камера обскура се редуват живи картини, които следват мислите на съществото и ги изразяват точно; това зависи от прилива на подкожни течности с различни цветове в извънредно тънките съдове, които рисуват бързо променящите се и лесни за разбиране картини.
VII
В пояса на астероидите
(Из фантастичните разкази на чудака)
28. Как попаднах на астероид. Около Слънцето освен осемте големи планети с техните спътници и астероидите, също доста големи и движещи се между орбитите на Марс и Юпитер, се движат много съвсем малки планети, които поради малките си размери не се виждат с телескоп.
Увереността в съществуването им произтича от следното: никой не се съмнява в съществуването на множество камъни (аеролити), които се въртят, както и планетите, около Слънцето; част от тях докосват Земята и падат върху нея; а друга част, както се предполага, губят скоростта си поради съпротивлението на етера и възбужданата от движението индукция и падат върху Слънцето, поддържайки малко светенето му. А щом има малки и големи небесни тела, защо да няма и средни? [19] Когато нашият чудак изказа тази мисъл, още не бяха открити извънредно малките планети — с диаметър до 6 версти. По такъв начин той беше предусетил това откритие. Когато нашите уреди и методи се усъвършенствуват, без съмнение ще бъдат открити още по-малки планети — истински небесни лилипути. — Бел.авт.
Читать дальше