Константин Циолковски - Мечти за земята и небето

Някой някъде предложил да се експлоатират любителите на силни усещания чрез устройство за особено развлечение; струва ми се, че камера с намиращи се в нея «любители» падала от висока кула направо в резервоар с вода, където малко намалявала скоростта си и след това изплувала на божия свят за общо удоволствие на публиката и «любителите».

Но какво изпитват пътниците през време на това падане и на стремителното потопяване във водата?

Като приемаме, че камерата пада от височина 300 метра, т.е. от Айфеловата кула, ще намерим, че в продължение на почти 8 секунди — преди падането във водата, пътниците ще се намират в среда с привидна липса на тежест. Това е така, защото тежестта на Земята в еднаква степен отнася както камерата, така и телата, намиращи се в нея, поради което относителното положение на тези тела помежду им и спрямо камерата не се нарушава от привличането.

Как например може да падне камък на дъното на камерата, ако тя самата пада с такава скорост, с каквато пада и камъкът?!…

По-нататък по време на потопяването в басейна относителната тежест в камерата може толкова да се увеличи (в зависимост от нейната форма), че «любителите» от собственото си тегло да се сплескат като смачкани с крак дървеници.

Бих предложил друг начин, който при същата височина на кулата дава два пъти повече време за наблюдаване на свободното от тежест пространство и при който следващото увеличаване на тежестта става доста равномерно и напълно зависи от нас. Този начин при известни условия е съвсем безопасен.

Това са релси с форма на обърнат нагоре с краката магнит или подкова; количката обхваща релсите от двете страни и не може да отскочи от тях. Като пада от единия крак, тя прави долу полукръг и се издига на другия, където автоматично се задържа, когато загуби цялата си скорост.

При движението на полукръга (до кривата) относителната тежест изчезва; след това на кривата тя отново възниква в по-голяма или по-малка степен в зависимост от радиуса на полукръга, но е приблизително постоянна. При повдигане на права или отвесна релса тя пак изчезва; изчезва и при обратно падане, ако не бъде задържана на височина. По такъв начин времето за наблюдаване на привидната липса на тежест се удвоява. Ако пренебрегнем триенето на количката о релсите и съпротивлението на въздуха, тя би трябвало да се търкаля (назад и напред) вечно като махало. Тогава седящите в нея наблюдатели биха изпитвали ту липса на тежест, ту увеличаването й.

Ето резултатите от изчисленията, при които отхвърлихме усложняващите условия — триенето о релсите и съпротивлението на въздуха; при малки скорости и височини те не оказват голямо влияние.

Данни: Айфеловата кула — 300 метра; радиус на кривината — 15 метра; изводи: най-продължително време в свободно от тежест пространство — 15 секунди; увеличаване на тежестта при движение по дъгата — 40 (човек 4 пуда би тежал 160 пуда, или би бил два пъти по-тежък от злато с обем на човек); време за наблюдаване — малко повече от една секунда.

При увеличаване радиуса на дъгата четири пъти нормалната тежест се увеличава само 10 пъти (човекът става 40 пуда) и ще продължава 4 1/2 секунди.

Ако използуваме четири пъти по-ниско падане, времето за наблюдаване на привидната липса на тежест ще се намали само два пъти (8 секунди), затова пък тежестта при същата дъга (15 метра) ще се намали 4 пъти и човек 4 пуда ще тежи 40 пуда, а при радиус 30 метра — 20 пуда; такава тежест вероятно човек би издържал без всякаква вреда в легнало положение или във вода (до шия).

При още по-ниско падане безопасността ще се увеличава, но времето за наблюдаване на интересните явления ще бъде извънредно кратко.

Когато човек се спуска по заледено възвишение и в подножието му бързо изменя посоката на движението си, относителната му тежест, макар и за кратко време, се увеличава 10–20 пъти и повече в зависимост от обстоятелствата. И, както е известно, човек не страда от това.

Има условия, при които и грамадното увеличаване на тежестта може да се окаже абсолютно безвредно за човека, например, ако бъде сложен във вода. Много интересно би било да се направят такива опити във въртяща се чаша (очерк 24).

25 1. Може ли човешкият организъм да понесе липсата на тежест? Средство за предпазване на организма от проявите на ужасната сила на тежестта. Нещо подобно на липсата на тежест може да се изпита и продължително време на Земята.

Да си представим голям, добре осветен резервоар с прозрачна вода. Човек, средната плътност на когото е равна на плътността на водата, потопен в нея, губи тежестта си, действието на която се уравновесява от обратното действие на водата. Ако сложи специални очила, той може да вижда във водата така добре, както и във въздуха (при условие, че слоят вода е малък и чист). Може да се приспособи и апарат за свободно дишане. И все пак илюзията съвсем няма да бъде пълна. Наистина човекът ще се намира в равновесие навсякъде в течността; би могло също с известно прикрепване да се постигне и произволна устойчива посока на тялото му, но съпротивлението на водата е толкова огромно, че придаденото на тялото движение почти моментално се губи, освен ако е съвсем бавно, но тогава то и за очите остава незабележимо. Тъй като това положение във водата е съвсем безвредно, можем да считаме, че липсата на тежест произволно дълго време ще се понася от човека без лоши последици за него. В същност липсата на тежест унищожава теглото на кръвния стълб и затова засилва налягането на кръвта в мозъка; но това става и при потопяването на тялото във водата; почти същото става и при легнало положение; и тъй организмът на човека не изпитва нищо особено при унищожаването на тежестта.