Константин Циолковски - Мечти за земята и небето

— Но разбери, че ще се получи хаос — му възразявах аз. — Какво ще стане с моретата, океаните, въздуха?! Как ще падат капките на дъжда и как ще се напояват полетата? Нали маси от солена вода ще навлязат в дома ти, в градината ти? С какво ще се защитиш от тях?

Но нашият чудак не се успокояваше, а запушваше ушите си или се сърдеше на възраженията, като казваше, че не искат да го разберат.

Тогава ние го питахме: «А къде съществува такава среда и има ли тя някакво отношение към нас? Не си ли измислил ти тази „щастлива Аркадия“?» Той отговаряше: «Щастливата Аркадия не е измислена от мен. Такава среда съществува на астероидите…»

— Но там няма въздух, атмосфера — му казваха — и е прекалено далеч от нас, ако не се счита малко разстоянието от няколкостотин милиона версти.

— Първо, разстоянието не представлява нищо, защото зависи от скоростта на движението и удобството на пътните съобщения. Преди Колумб Америка беше недостъпна въпреки сравнително неголямото разстояние, а сега за Европа то се съкрати на 5–7 дни; второ, защо мислите, че живите същества не могат да живеят без видимо дишане? Защо и хората след известно време да не могат да се приспособят към такъв живот? Според някои естественици с течение на времето атмосферата ще се всмуче от земната кора и ще встъпи в химическо съединение с нейните елементи, така че и хората, и животните по неволя ще трябва да се задоволяват с все по-малка и по-малка доза кислород…, нима всичко ще загине и няма да се приспособи към новия живот?…

Най-после тежестта може да бъде унищожена и на самата Земя… Нима не ви е известно, че и сега тя отслабва поради центробежната сила и че на екватора тежестта отчасти и затова е по-малка, отколкото на полюсите?…

Тук той говореше такива глупости, че заобикалящите го вдигаха рамене и се отдалечаваха.

И все пак много негови фантазии ми харесваха поради тяхната научна и философска основа, поради богатството на образите и мислите, които те събуждат.

Така например той казваше:

— Ако живеехме на някое морско дъно под страшно налягане, бяхме само мислещи риби и ни кажеха: има организми, които живеят извън водата и нейното налягане, бихме изкрещели: «Как?!… Без вода?… Без налягане? Боже! А как плуват те, с какво се хранят?… Би ги изсушило слънцето! О, наистина би ги изсушило слънцето!…»

Нека засега оставим настрана тези разсъждения и фантазии. Ще ги използуваме умерено и където трябва.

24. Увеличаване на тежестта във въртяща се чаша. Увеличаването на относителната тежест в среда с определен обем е нещо изключително лесно.

Представете си грамадна кръгла чаша, широка 10 сажена. Нека тя се върти като глинена паница, когато грънчарят й придава правилна форма. Да влезем в тази чаша и да вземем със себе си десетфунтова тежест и пружинни везни.

Когато стоим на самото й дъно, в центъра на въртенето, везните показват 10; но достатъчно е само да се отдалечим от средата и везните ще се окажат неверни; колкото повече се отдалечаваме от вертикалната ос на въртене, толкова по-неверни ще бъдат те; с отдалечаването ни те последователно ще посочат 10 1/2, 11, 12, 13, 14, … фунта; в същото време и ние се чувствуваме някак неловко усещаме тежест; сякаш краката, ръцете и главите ни са налени с олово; сърцата ни бият по-силно. Докато чашата се върти равномерно, това явление остава неизменно.

Ако чашата е направена във вид на ротационен параболоид и се върти с достатъчна, но не прекалено голяма скорост, ние свободно ходим по всички нейни стени, като внимаваме да сме перпендикулярни спрямо тях, както постъпва човекът, когато ходи по земното кълбо.

По краищата й сме почти на една страна, т.е. в легнало положение, но съвсем не лежим, а стоим спрямо мястото, където се намираме; но нека признаем, че ни е трудно да стоим, защото тежестта е голяма — каквато е на Юпитер.

Ако чашата беше затворена от всички страни и се въртеше плавно (както например се върти Земята), не бихме забелязали въртенето й, а само бихме почувствували увеличаване на теглото.

Водата, налята в нашия въртящ се съд, се разпределя по кривата повърхност паралелно на вътрешната повърхност на съда. [15] И при неправилна форма на съда течността ще може да се ограничи от повърхността на ротационния параболоид. Предполагайки равномерно въртене, пълна тишина наоколо, липса на сътресения, вертикалност на оста на въртене, ще получим прекрасен рефлектор, или вдлъбнато огледало. Като употребим живак, не можем ли да го използуваме за направата на рефлекторния телескоп на Нютон? Огледалото може да бъде с големи размери, но е неудобно поради постоянното си хоризонтално положение. — Бел.авт. Земните морета и океани се ограничават от изпъкналата повърхност, а нашите — от вдлъбнатата.