E. L. James - Fifty Shades Darker

- Тя е добре, Крисчън, и реагира положително на лечението. Още няколко седмици и ще можем да помислим за изписване. -Доктор Флин и Крисчън бяха снишили гласове, но аз не можех да не ги подслушвам, доста нелюбезно отсвирвайки Риан.

- Та в момента животът ми се върти само около телевизора и памперсите...

- Това сигурно ви отнема повечето време. - Изчервих се и отново насочих вниманието си към Риан, която мило се смееше. Знаех, че Крисчън и Флин разговарят за Лийла.

- Ще те помоля да я попиташ нещо - тихо каза Крисчън.

- Е, а вие с какво се занимавате, Анастейжа?

- Ана, моля. Работя в едно издателство.

Крисчън и доктор Флин снишиха гласове още повече и аз се пръсках от любопитство. Те обаче млъкнаха, когато при нас дойдоха двете непознати ми допреди малко жени - Рос и топчестата блондинка, която Крисчън представи като нейната партньорка Гуен.

Рос се оказа очарователна и скоро установих, че двете живеят почти срещу „Ескала“. Тя не пестеше хвалбите си за пилотските умения на Крисчън. За пръв път летяла с Чарли Танго и по собствените й думи, нямало да се поколебае да го направи пак. Рос беше една от малкото жени, които не бяха заслепени от него... е, и по очевидна причина.

Гуен непрекъснато се кикотеше и имаше страхотно чувство за хумор. Крисчън явно ги познаваше добре и се чувстваше с тях напълно свободно. Не разговаряха за работа, но виждах, че Рос е изключително интелигентна, и освен това имаше разкошен гърлен тютюнджийски смях.

Грейс прекъсна веселия ни разговор, за да ни съобщи, че вечерята е тип шведска маса, сервирана в кухнята. Гостите бавно се насочиха към дъното на къщата.

Мия ме спипа в коридора. С кукленската си бледорозова рокля и високите си токчета се извисяваше над мен като коледна елха. Носеше две коктейлни чаши.

- Ана - прошепна ми заговорнически. Озърнах се към Крисчън, който ме пусна със съчувствен поглед, и двете се вмъкнахме в трапезарията.

- Заповядай. - Мия ми подаде едната чаша. - Това е един от специалните коктейли на баща ми с лимон и мартини, много по-приятен е от шампанското. - Наблюдаваше ме тревожно, докато отпих първата глътка.

- Хмм... много е приятен. Обаче е силен. - Какво искаше? Да ме напие ли се опитваше?

- Имам нужда от съвет, Ана. И не мога да питам Лили, тя е ужасно критична към всичко. - И ми се ухили. - Освен това те ревнува. Май се е надявала някой ден да свали Крисчън. - При тази абсурдна мисъл избухна в смях и аз вътрешно потръпнах.

Явно щеше да се наложи дълго да се примирявам с това - че други жени желаят мъжа на моя живот. Прогоних тази мисъл от ума си и се съсредоточих върху конкретния проблем. Отпих още една глътка мартини.

- Ще се опитам да ти помогна. Кажи.

- Както знаеш, с Итън се запознахме неотдавна, благодарение на теб. - И ми се усмихна широко.

- Да. - Накъде клонеше?

- Той не иска да излиза с мен, Ана. - Мия се нацупи.

- О! - Примигах смаяно и си помислих: „Може би просто не си пада много по теб“.

- Виж, прозвуча тъпо. Той не иска да излиза с мен, защото сестра му излиза с брат ми. Нали разбираш, смята го за нещо като кръвосмешение. Обаче аз съм сигурна, че ме харесва. Какво да правя?

- А, ясно - измърморих в опит да спечеля малко време. Какво можех да й отговоря? - Не можете ли да останете приятели и да поизчакате? Тъй де, та вие се познавате съвсем отскоро.

Тя повдигна вежди.

- Виж, знам, че и аз се запознах неотдавна с Крисчън, но...

- Намръщих се. Не бях сигурна какво искам да кажа. - Мия, с Итън трябва да се оправите сами. Аз бих опитала подхода с приятелството.

Мия се ухили.

- Тази физиономия си я научила от Крисчън.

Изчервих се.

- Ако искаш съвет, питай Кейт. Тя може би ще е по-наясно с чувствата на брат си.

- Мислиш ли?

- Да. - Усмихнах й се окуражително.

- Супер. Мерси, Ана. - Мия ме прегърна и възбудено - и изненадващо, като се имаше предвид височината на токовете й -хукна към вратата, несъмнено отиваше да тормози Кейт. Отпих още една глътка мартини и понечих да я последвам, но изведнъж се заковах на място.

В стаята нахлу Елена. Лицето й бе мрачно, гневно и решително. Тя тихо затвори вратата и ми се намръщи.

„Уф, мамка му“.

- Здравей, Ана - изсумтя госпожа Робинсън.

Призовах на помощ цялото си самообладание, леко замаяна от двете чаши шампанско и смъртоносния коктейл, който държах в ръка. Кръвта се оттече от лицето ми, но аз мобилизирах своето подсъзнание и богинята в мен, за да изглеждам колкото може по-спокойно и невъзмутимо.

- Здравей, Елена. - Говорех тихо, но уверено - въпреки пресъхналата ми уста. Защо се страхувах толкова много от тази жена? И какво искаше тя от мен?