E. L. James - Fifty Shades Darker

Времето сякаш спря, докато ние колективно си поемахме дълбоко дъх и Грейс решително влизаше в трапезарията. В очите й пламтеше гняв и те не се откъснаха от Елена, докато тя не се изправи пред блондинката. Госпожа Робинсън тревожно се ококори. Грейс я зашлеви по лицето и плесницата високо отекна в стаята.

- Махни си мръсните лапи от сина ми, курва такава! Вън от дома ми - веднага! - процеди Грейс през зъби.

За миг Елена се хвана за почервеняващата си буза и ужасено запримигва към Грейс. После изхвърча от трапезарията.

Грейс бавно се обърна към Крисчън и над нас като одеяло се спусна напрегнато мълчание, докато двамата се гледаха. Накрая Грейс каза:

- Ана, преди да ти го оставя, имаш ли нещо против да ми дадеш една-две минути насаме със сина ми? - Говореше тихо, дрезгаво, ала властно.

- Не, разбира се - прошепнах и излязох колкото може по-бързо, като нервно поглеждах през рамо. Но никой от двамата не ме погледна. Продължаваха да се взират един в друг и безмълвният им разговор оглушително кънтеше в стаята.

В коридора за момент се обърках. Сърцето ми биеше бясно, кръвта бучеше в ушите ми... Бях ужасно паникьосана. Бездруго всичко това беше ужасно мъчително. А сега знаеше и Грейс. Нямах представа какво ще каже на Крисчън и макар да знаех, че не бива, се доближих до вратата и се опитах да ги подслушам.

- Откога, Крисчън? - попита Грейс толкова тихо, че едва долових гласа й.

Не чух неговия отговор.

- На колко беше? - Гласът й ставаше все по-настойчив. - Кажи ми. На колко години беше, когато започна всичко това?

Пак не чух Крисчън.

- Всичко наред ли е, Ана? - попита Рос зад гърба ми.

Обърнах се.

- Да. Добре е. Благодаря. Аз...

Рос се усмихна.

- Ще изляза да пуша.

За миг си помислих да отида с нея, но казах:

- Аз отивам до тоалетната. - Трябваше да дойда на себе си и да осмисля всичко, което бях видяла и чула. Горе ми се струваше най-подходящото място да остана сама.

Втурнах се по стълбището, като прескачах по две стъпала наведнъж. Качих се на третия етаж. Имаше едно-единствено място, където исках да съм.

Отворих вратата на някогашната стая на Крисчън и я затворих след себе си. Задъхвах се. Отидох при леглото, пльоснах се отгоре и се вторачих в чисто белия таван.

Това несъмнено бе един от най-мъчителните сблъсъци в живота ми и се чувствах вцепенена. Моят годеник и неговата бивша любовница - никоя бъдеща булка не бива да присъства на такава сцена. От друга страна, отчасти се радвах, че тя бе разкрила истинската си същност и че бях там, за да я видя.

Мислите ми се насочиха към Грейс. Бедната Грейс, да чуе всичко това. Прегърнах една от възглавниците на Крисчън. Сигурно бе чула, че Крисчън и Елена са имали връзка - но не и каква. Слава богу. Изпъшках.

Но какво правех аз? Злата вещица може би имаше право.

Не, отказвах да го повярвам. Тя беше студена и жестока. Поклатих глава. Елена грешеше. И в миг на зашеметяваща яснота разбрах, че не оспорвам как е живял доскоро Крисчън - а че се питам защо. Основанията му да прави каквото бе правил с безброй момичета - изобщо не исках да знам колко. Не ме смущаваше какво са правили. Всички те бяха големи хора. Всички бяха приемали тази - как се беше изразил Флин? - безопасна, разумна връзка по взаимно съгласие. Смущаваше ме причината. Тя идваше от мрака.

Стиснах очи и ги стиснах и с ръце. Но сега Крисчън беше продължил напред и двамата бяхме в страната на светлината. Аз бях заслепена от него, той - от мен. Можехме да се напътстваме един друг. Хрумна ми нещо. „Мамка му!“ Каква разяждаща, примамлива мисъл - и се намирах на единственото място, където можех да се избавя от този призрак. Надигнах се и седнах на леглото. Да, трябваше да го направя.

Неуверено се изправих, събух си обувките, отидох при бюрото му и разгледах таблото над него. Снимките на младия Крисчън си бяха там - по-трогателни отвсякога на фона на сцената между него и госпожа Робинсън, на която бях присъствала преди малко. В ъгъла беше и малката черно-бяла снимка - майка му, проституиращата наркоманка.

Включих настолната лампа и насочих светлината към снимката. Дори не знаех името й. Ужасно приличаше на него, но беше по-млада и по-тъжна - и докато се взирах в печалното й лице, изпитвах единствено състрадание. Опитах се да открия приликите между нейното и своето лице. Вторачих се в снимката, взрях се и не открих сходства. Освен навярно косата, но ми се стори, че нейната е по-светла. Изобщо не приличах на нея. Какво облекчение!