E. L. James - Fifty Shades Darker

- Бих ти отправила най-искрени поздравления, но мисля, че няма да е уместно.

Пронизващите й сини очи ледено се впиваха в моите. Бяха изпълнени с ненавист.

- Нито се нуждая, нито желая твоите поздравления, Елена. Изненадана съм и съм разочарована, че те виждам тук.

Тя повдигна вежди, явно впечатлена.

- Не те мислех за достойна съперница, Анастейжа. Ти обаче ме изненадваш на всяка крачка.

- Аз пък изобщо не съм мислила за теб - излъгах я хладно-кръвно. Крисчън щеше да се гордее с мен. - А сега, ако ме извиниш, имам да върша много по-приятни неща, отколкото да си губя времето с теб.

- Не бързай толкова, госпожичке - изсъска Елена и ми препречи пътя, като се облегна на вратата. - Какво си въобразяваш, че правиш, като се съгласяваш да се омъжиш за Крисчън, по дяволите? Ако и за миг си мислиш, че можеш да го направиш щастлив, страшно се заблуждаваш.

- Какво съм се съгласила да правя с Крисчън не ти влиза в работата. - Усмихнах се със саркастична любезност.

Тя не ми обърна внимание.

- Той има потребности - потребности, които ти изобщо не можеш да задоволиш.

- Ти пък какво знаеш за неговите потребности? - изръмжах. В тялото ми се освободи адреналин и в мен изригна огнено възмущение. Как смееше тази тъпа кучка да ми чете проповеди? - Ти си просто извратена педофилка и ако зависеше от мен, щях да те хвърля в седмия кръг на ада и да те оставя да се пържиш там. А сега се махай от пътя ми - или трябва да те принудя?

- Тук вече направи огромна грешка. - Елена размаха дългия си мършав пръст със съвършен маникюр към мен. - Как смееш да осъждаш нашия начин на живот? Ти не разбираш нищо и си нямаш представа в какво се забъркваш. И ако си мислиш, че той ще е щастлив със скучна златотърсачка като теб...

Писна ми! Лиснах остатъка от мартинито в лицето й и я намокрих цялата.

- Недей да ми обясняваш в какво се забърквам! - извиках й. -Кога най-после ще проумееш, че това не е твоя работа!

Елена ужасено ахна и почна да бърше лепкавата течност от лицето си. Струва ми се, че се канеше да се нахвърли върху мен, но вратата изведнъж се отвори.

На прага стоеше Крисчън. Трябваше му само една наносекун-да, за да прецени ситуацията: аз пребледняла и разтреперана, тя

- мокра и бясна. Прелестното му лице се изкриви от гняв и той застана между нас и попита ледено и заплашително:

- Какви ги вършиш, Елена?

Госпожа Робинсън примига и промълви:

- Тя не е подходяща за теб, Крисчън.

- Какво? - почти извика той. Не виждах лицето му, но цялото му тяло се напрягаше и излъчваше враждебност. - Откъде знаеш какво е подходящо за мен?

- Ти имаш потребности, Крисчън - с още по-мек глас отвърна Елена.

- Казах ти вече, това не е твоя работа! - изрева той. Уф, явно беше ужасно разгневен. Щяха да ни чуят.

- Какво искаш? - Крисчън замълча за миг, яростно вторачен в нея. - Да не си мислиш, че си ти? Ти? Мислиш си, че ти си подходяща за мен, така ли? - Вече говореше по-тихо, но от гласа му се излъчваше презрение и изведнъж повече не исках да съм там. Не исках да присъствам на този интимен сблъсък. Чувствах се като натрапница. Обаче бях вцепенена - крайниците ми отказваха да помръднат.

Елена конвулсивно преглътна и се изпъна. Позата й едва забележимо се промени, стана по-властна, и тя пристъпи към него.

- Аз съм най-хубавото, което ти се е случвало - арогантно му изсъска госпожа Робинсън. - Я се виж сега. Един от най-богатите, най-преуспели предприемачи в Съединени щати - подчинен, управляван... Ти не се нуждаеш от нищо. Защото си господар на собствената си вселена.

Крисчън отстъпи назад, сякаш го беше ударила, и я зяпна едновременно невярващо и разярено.

- Харесваше ти, Крисчън, не се опитвай да се самозалъгваш. Ти беше на път да се самоунищожиш и аз те спасих от това, спасих те от живот зад решетките. Повярвай ми, бебчо, щеше да свършиш там. Аз те научих на всичко, което знаеш, на всичко, от което имаш нужда.

Крисчън пребледня.

- Ти ме научи да се чукам, Елена - тихо и изумено отвърна той. - Но това е кухо, също като теб. Нищо чудно, че Линк те е напуснал.

В гърлото ми се надигна жлъч. Не трябваше да съм там. Но се бях вцепенила, отвратително хипнотизирана, докато двамата се изкормваха един друг.

- Ти никога не си ме прегръщала - продължи Крисчън. - Никога не си ми казвала, че ме обичаш.

Елена присви очи.

- Любовта е за глупаците, Крисчън.

- Махай се от дома ми - сепна ни непреклонният, яростен глас на Грейс. Три глави светкавично се завъртяха към прага, където стоеше тя. Грейс свирепо се взираше в Елена, която пребледня под средиземноморския си тен.