E. L. James - Fifty Shades Darker

- Намислих си желание - каза, когато отново ги отвори, и кой знае защо, погледът му ме накара да се изчервя.

- Глазурата още не се е втвърдила. Надявам се да ти хареса.

- Нямам търпение да я опитам, Анастейжа - промълви Крисчън и думите му прозвучаха адски секси.

Отрязах по едно парче и грабнахме виличките.

- Ммм - измуча той одобрително. - Точно затова искам да се оженя за теб.

И аз се засмях от облекчение... харесваше му.

- Готова ли си да се срещнеш със семейството ми? - Крисчън угаси двигателя на аудито. Бяхме паркирали на отбивката пред къщата на родителите му.

- Да. Ще им съобщиш ли?

- Разбира се. Нямам търпение да видя реакциите им. - Усмихна ми се дяволито и слезе от колата.

Минаваше седем и половина и макар през деня да беше топло, от залива подухваше прохладен ветрец. Носех смарагдовозелена официална рокля с широк зелен колан - бях я намерила сутринта, докато тършувах в дрешника. Крисчън ме хвана за ръка и ме поведе към входа. Карик широко отвори вратата още преди да почукаме.

- Здравей, Крисчън. Честит рожден ден, сине. - Пое протегнатата ръка на Крисчън и за негова изненада го притегли в кратка прегръдка.

- Ъъъ... благодаря, татко.

- Много се радвам да те видя пак, Ана. - Карик прегърна и мен и ние го последвахме вътре.

Преди да влезем в дневната, Кейт се втурна по коридора към нас. Изглеждаше бясна.

„О, не!“

- Вие двамата! Искам да говоря с вас - изръмжа тя с глас, който ни предупреждаваше да не се ебаваме с нея. Нервно погледнах Крисчън, който сви рамене и реши да приеме поведението й на шега, докато я следвахме към трапезарията. Озадаченият Карик остана на прага на дневната. Кейт затвори вратата и се обърна към мен.

- Какво е това?! - изсъска тя и размаха пред очите ми някакъв лист.

Тотално объркана, аз го взех и набързо го прегледах. Устата ми пресъхна.

Беше отговорът ми по имейла до Крисчън, когато обсъждахме договора.

От лицето ми се оттече всякакъв цвят, кръвта ми се вледени от страх. Инстинктивно застанах между нея и Крисчън.

- Какво е това? - предпазливо попита той.

Не му обърнах внимание. Не можех да повярвам, че Кейт се държи така.

- Кейт! Това няма нищо общо с теб. - Злобно се вторачих в нея. Страхът ми се замени с гняв. Как смееше? Точно сега, точно днес! На рождения ден на Крисчън! Изненадана от реакцията ми, тя примига с ококорените си зелени очи.

- Какво е това, Ана? - повтори Крисчън, този път малко заплашително.

- Просто ни остави, Крисчън, моля те.

- Няма. Покажи ми го. - Той протегна ръка. Знаех, че е из-лишно да споря с него - гласът му звучеше студено и твърдо. Неохотно му подадох имейла.

- Какво е правил с теб? - попита Кейт, без да му обръща внимание. Изглеждаше адски загрижена. Изчервих се, защото пред очите ми светкавично прелетяха безброй еротични картини.

- Не е твоя работа, Кейт. - Не успях да скрия раздразнението си.

- Откъде го взе? - попита Крисчън. Лицето му не изразяваше нищо, но гласът му беше... заплашително мек. Кейт се изчерви.

- Това няма значение. - И след смразяващия му поглед побърза да продължи: - Беше в джоба на едно сако, което предполагам е твое. Намерих го в спалнята на Ана, висеше на вратата. - Пронизана от огнения му сив поглед, Кейт в първия момент се пораз-колеба, но после се окопити и му се намръщи.

Носеше прилепнала яркочервена рокля и приличаше на факел, в който пламтеше враждебност. Но защо ще ми рови в дрехите, по дяволите? Обикновено се случваше обратното.

- Казала ли си на някого? - Гласът му беше като копринена ръкавица.

- Не! Не съм, разбира се - обидено изсумтя Кейт.

Крисчън кимна и видимо се отпусна, обърна се и тръгна към

камината. С Кейт мълчаливо наблюдавахме как взима запалка от лавицата, запалва имейла и го пуска на решетката.

Тишината в стаята бе потискаща.

- Даже на Елиът ли? - попитах Кейт.

- На никого - тросна се тя и на лицето й се изписа озадачено и оскърбено изражение. - Просто исках да се уверя, че си добре, Ана.

- Добре съм, Кейт. Отлично. Моля те, ние с Крисчън сме добре, много добре. Това е стара история. Просто я забрави.

- Да я забравя ли? - Тя повдигна вежди. - Как да я забравя? Какво ти е направил?

В зелените й очи заблестя искрено безпокойство.

- Нищо не ми е направил, Кейт. Честно - добре съм.

Тя примига.

- Наистина ли?

Крисчън ме прегърна, притегли ме към себе си, без да откъсва очи от нея, и каза тихо:

- Ана се съгласи да стане моя жена, Катрин.

- Твоя жена? - изписка Кейт и се ококори невярващо.