E. L. James - Fifty Shades Darker

Крисчън се замисли за миг, после каза:

-Не.

Ухилих му се.

- Е, просто си представи, че сме там. Чао. - Обърнах се и хукнах към фоайето. Добрах се до асансьора, преди да успее да ме настигне. Докато вратата се затваряше, му махнах, мило ухилена, а той безпомощно - но за щастие развеселено - ме наблюдаваше с присвити очи. Поклати глава и след миг изчезна от погледа ми.

О, това беше възбуждащо. Адреналинът пулсираше във вените ми и сърцето ми сякаш се опитваше да изскочи от гърдите ми. Но със спускането на кабината намаляваше и въодушевлението ми. Мамка му, какво бях направила?

Дърпах тигъра за опашката. Когато се приберях, щеше да е бесен. Моето подсъзнание ми се мръщеше над половинките си очила с върбова пръчка в ръка. Мамка му. Замислих се за това, че нямам почти никакъв опит с мъжете. Никога не бях живяла с мъж, е, освен с Рей, но той не се броеше. Той ми беше баща... е, поне го смятах за свой баща.

А сега имах Крисчън. Той всъщност никога не беше живял с жена, струва ми се. Трябваше да го попитам - ако още ми говореше.

Но бях категорично на мнение, че трябва да нося каквото искам. Спомних си неговите правила. Да, сигурно не му беше лесно, обаче сега му бях тропнала с крак. И несъмнено щях да си понеса последствията. Разсеяно се зачудих какво ще направи, но първо имах нужда от пари.

Зяпнах разписката от банкомата: 51689,16 долара. Това правеше петдесет хиляди долара повече, отколкото трябваше! „Анастейжа, ако кажеш „да“, ще трябва да се научиш и да си богата“. И така се започна. Взех своите нищожни петдесет долара и тръгнах към магазина.

Когато се прибрах, отидох направо в кухнята. Не можех да се избавя от тревожното си чувство. Крисчън още беше в кабинета си. Божичко, беше стоял там почти целия следобед. Реших, че е най-добре да се изправя пред него и да видя каква поразия съм направила. Предпазливо надникнах през прага. Крисчън говореше по телефона и гледаше през прозореца.

- И специалистът по юрокоптери трябва да пристигне в понеделник следобед, така ли?... Добре. Само ме дръж в течение. Кажи им, че предварителното заключение ми трябва или в понеделник вечер, или във вторник сутрин. - Затвори и се завъртя на стола си, но спря, когато ме видя. Лицето му остана безизразно.

- Здрасти - прошепнах. Той не отговори и сърцето ми падна в стомаха. Предпазливо влязох в кабинета и заобиколих бюрото. Крисчън продължаваше да мълчи и очите му не се откъсваха от моите. Застанах пред него, като се чувствах петдесет нюанса глупаво.

- Върнах се. Сърдиш ли ми се?

Той въздъхна, пресегна се, хвана ме за ръката, притегли ме в скута си и ме прегърна, после зарови нос в косата ми.

- Да-

- Извинявай. Не знам какво ми стана. - Свих се в скута му и вдишах божественото му Крисчъново ухание. Чувствах се на сигурно място, независимо че ми се сърдеше.

- И на мен. Носи каквото искаш - измърмори той и прокара длан по голия ми крак към бедрото ми. - Пък и тази рокля си има предимствата. - Наведе се да ме целуне и когато устните ни се докоснаха, изведнъж ме изпълни страст, похот или дълбоко вкоренена потребност да поправя нещата и в кръвта ми потече желание. Обхванах главата му в шепи и зарових пръсти в косата му. Тялото му реагира и той изпъшка, жадно захапвайки долната ми устна, гърлото ми, ухото ми, езикът му нахлу в устата ми и още преди да се усетя той свали ципа на панталона си, разкрачи ме върху себе си и потъна в мен. Хванах се за облегалката на стола му, ходилата ми едва докосваха пода... и започнахме да се движим.

- Харесва ми как се извиняваш - прошепна той в косата ми.

- И на мен - как го правиш ти. - Изкисках се, сгушена до гърдите му. - Свърши ли?

- Господи, Ана, още ли искаш?

- Не! Имам предвид работата ти.

- Ще свърша след около половин час. Чух съобщението ти по гласовата ми поща.

- От вчера.

- Стори ми се разтревожена.

Силно го прегърнах.

- Така е. Не е в твой стил да не отговаряш.

Крисчън ме целуна по косата.

- Тортата ти би трябвало да е готова след половин час. - Усмихнах му се и се изхлузих от скута му.

- Нямам търпение. Докато я печеше, ухаеше страхотно, даже като че ли ми напомняше за нещо.

Отправих му срамежлива усмивка. Чувствах се малко неловко и неговото лице отразяваше моето. Божичко, наистина ли бяхме толкова различни? Може би се дължеше на ранните му спомени от печенето. Наведох се, леко го целунах по ъгълчето на устата и се върнах в кухнята.

Когато го чух да излиза от кабинета, бях напълно готова. Запалих единствената златна свещичка на тортата му. Докато се приближаваше към мен, той ми се ухили до ушите и аз тихо запях „Честит рожден ден“. Крисчън се наведе и духна свещичката със затворени очи.