E. L. James - Fifty Shades Darker

- Да, ние ще се женим. Тази вечер ще обявим годежа си.

- О! - Кейт ме зяпна. Изглеждаше смаяна. - Оставям ви сами за шестнайсет дни и ето какво се случва! Много е внезапно. Значи когато вчера казах... - Тя ме погледна объркано. - И как се вписва във всичко това този имейл?

- Не се вписва, Кейт. Забрави го - моля те. Аз го обичам и той ме обича. Престани с това. Не му разваляй рождения ден и нашата вечер - прошепнах.

Кейт примига и неочаквано в очите й заискриха сълзи.

- Няма. Разбира се, че няма. Но ти... ти добре ли си?

- Никога не съм била по-щастлива - отговорих.

Кейт посегна и ме хвана за ръката въпреки ръката на Крисчън на рамото ми.

- Наистина ли си добре? - поиска да се увери.

- Да. - Засмях се. Настроението ми се оправяше. Кейт отново беше до мен. Тя ми се усмихна, заразена от моето щастие. Освободих се от ръката на Крисчън и Кейт ненадейно ме прегърна.

- О, Ана, ужасно се разтревожих, когато прочетох това нещо. Не знаех какво да си мисля. Ще ми обясниш ли? - прошепна тя.

- Някой ден, не сега.

- Добре. Няма да кажа на никого. Много те обичам, Ана, като родна сестра. Просто си мислех... Не знаех какво да си мисля. Извинявай. Ако си щастлива, и аз съм щастлива. - Погледна Крисчън и повтори извинението си. Той й кимна с леден поглед и изражението му не се промени. Уф, мамка му, още й се сърдеше.

- Наистина ужасно съжалявам. Ти си права, не е моя работа -прошепна ми тя.

На вратата се почука и се сепнахме. Грейс подаде глава в стаята и попита Крисчън:

- Всичко наред ли е, скъпи?

- Всичко е наред, госпожо Грей - побърза да отговори Кейт.

- Да, мамо - потвърди Крисчън.

- Добре. - Грейс влезе. - Тогава няма да възразите, ако прегърна сина си на рождения му ден. - Погледна ни с грейнало лице.

Крисчън я прегърна.

- Честит рожден ден, скъпи - тихо каза майка му, затворила очи в обятията му. - Щастлива съм за теб.

И го погали по бузата.

Крисчън й отправи своята хилядамегаватова усмивка.

„Тя знае! Кога й е казал?“

- Е, деца, ако сте свършили тук, цял куп хора чакат да се уверят, че наистина си жив и здрав, Крисчън, и да ти честитят рождения ден.

- Идваме.

Грейс тревожно погледна мен и Кейт и усмивките ни явно я успокоиха. Дори ми намигна. Крисчън ми подаде ръка и аз я поех.

- Още веднъж се извинявам, Крисчън - засрамено му каза Кейт. Кейт да е засрамена - наистина невероятна гледка. Той й кимна и последвахме майка му в коридора.

- Майка ти знае ли за нас? - попитах го притеснено.

-Да.

- О... - Само като си помисля, че нашата вечер можеше да бъде провалена от упоритата госпожица Кавана! Тази мисъл ме накара да потръпна - последиците от наклонностите на Крисчън, разкрити пред всички.

- Но пък какво интересно начало на вечерта! - Усмихнах му се мило. Той ме погледна - и веселите пламъчета се бяха върнали в очите му. Слава богу!

- Както винаги, госпожице Стийл, имате невероятна способност да омаловажавате. - Вдигна ръката ми към устните си и целуна кокалчетата на пръстите ми, докато влизахме в дневната под внезапен, спонтанен и оглушителен взрив на аплодисменти.

По дяволите. Колко души имаше тук?

Бързо обходих помещението с поглед: цялото семейство Грей, Итън с Мия, доктор Флин с жена си, предполагам. Плюс Мак от яхтата, един висок и красив афроамериканец - спомних си, че го бях видяла в офиса на Крисчън, когато за пръв път отидох там, -Лили, сприхавата приятелка на Мия, две жени, които изобщо не познавах, и... о не. Сърцето ми спря за миг. Онази жена. Госпожа Робинсън.

Появи се Гретхен с поднос шампанско. Носеше дълбоко де-колтирана черна рокля, косата й беше вдигната, а не на опашки, и цялата изчервена, тя пърхаше с клепки на Крисчън. Аплодисментите стихнаха и той стисна ръката ми, докато всички погледи с очакване се впериха в него.

- Благодаря на всички. Май ще имам нужда от това. - Взе две чаши от подноса на Гретхен и й отправи бърза усмивка. Стори ми се, че тя ще опъне петалата или най-малкото ще припадне.

Крисчън ми подаде едната чаша, вдигна своята към стаята и всички моментално се юрнаха напред. Атаката се предвождаше от вещицата в черно. Тази жена изобщо обличаше ли нещо в друг цвят?

- Ужасно се разтревожих, Крисчън. - Елена го прегърна и го целуна по двете бузи. Той не ме пусна, въпреки че се опитах да освободя ръката си.

- Добре съм, Елена - хладно отвърна Крисчън.

- Защо не ми се обади? - Молбата й прозвуча отчаяно, очите й търсеха неговите.

- Бях зает.

- Не получи ли съобщенията ми?

Крисчън неловко се разшава и ме притегли към себе си с една ръка. Лицето му остана безизразно.