Untitled

Джо Боксър— зъболекар

Ромео Бърпи— собственик на магазин

Фил Буши— майстор-готвач със съмнителна репутация

Саманта Буши— съпруга на Фил

Джак Кейл— управител на супермаркет

Ърни Калвърт— управител на супермаркет (пенсионер)

Джони Карвър— продавач в бакалница

Олдън Динсмор— фермер

Роджър Килиан— фермер

Лиза Джеймисън —библиотекарка

Клеър Макклачи— майка на Плашилото

Алва Дрейк —майка на Бени

Стъби Норман —търговец на антики

Бренда Пъркинс —съпруга на началник Пъркинс

Джулия Шамуей —собственица и редакторка на местния вестник

Тони Гуей —спортен репортер

Пит Фрийман —фотограф

Сам Вердро Мърляча— градският пияница

ХОРА ОТ ДРУГИ ГРАДОВЕ Алис и Ейдън Епълтън

Търстън Маршал —писател с медицински познания

Каролин Стърджис— студентка

ПО-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ КУЧЕТА Хорас— коргито на Джулия Шамуей Кловър— немската овчарка на Пайпър Либи Одри— златният ретривър на семейство Евърет

Самолетът и мармотът

От шестстотинте метра височина, където Клодет Сандърс вземаше урок по пилотиране, градчето Честърс Мил блестеше на утринната светлина като нещо, направено току-що и оставено настрани. Автомобилите, минаващи по главната улица, хвърляха отблясъци, напомнящи слънчеви зайчета. Камбанарията на Независимата църква изглеждаше толкова остра, че още малко и щеше да прободе безупречно чистото небе. Слънцето шеметно се заплъзга по повърхността на река Престил и докато двумоторният сенека V прелиташе над нея, самолет и вода прорязваха града по един и същи диагонал.

— Чък, май виждам две момчета на Моста на мира! Ловят риба! — Стана й толкова хубаво, че се разсмя. Клодет се учеше да пилотира с благословията на съпруга си, който беше председател на градския съвет. Макар да твърдеше, че ако Бог е искал човекът да лети, щеше да му даде криле, Анди беше адски сговорчив и в крайна сметка тя постигна своето. От самото начало й харесваше да лети, а сега изпитваше не удоволствие, а направо въодушевление. Днес за пръв път разбра защо е прекрасно да пилотираш. Защо е върхът.

Инструкторът Чък Томпсън леко докосна лоста за управление и посочи контролното табло:

— Вярвам ти, но стабилизирай машината, Клоди.

— Ох, извинявай.

— Няма страшно. — Той упражняваше тази професия от години и харесваше курсисти като Клодия, а именно онези, изгарящи от желание да научат нещо ново. Вероятно след време тя щеше да накара Анди Сандърс яко да се изръси, защото се влюби в сенеката и си нави на пръста да притежава същия самолет, само че нов. Тоест господин съветникът щеше да се бръкне поне с един милион. Клодия не беше от най-разглезените, но със сигурност си падаше по скъпите неща и съпругът й, този щастливец, явно можеше да задоволява прищевките й.

Чък също харесваше дните като този: прекрасна видимост, никакъв вятър, идеални условия за пилотиране. Въпреки това самолетът леко се разлюля, докато тя се опитваше да го върне в курса.

— Разсейваш се, Клоди. Не така. Насочи машината към шосе 119. И снижи на двеста и седемдесет.

Тя се подчини и сенеката отново се стабилизира. Чък се успокои.

Прелетяха над автокъщата на Джим Рени, после градът остана зад тях. От двете страни на шосето се простираха ниви и се издигаха дървета, чиито листа пламтяха, обагрени в различни цветове. Кръстовидната сянка на сенеката полетя по асфалта, едното тъмно крило мина над човек (който от тази височина изглеждаше колкото мравка) с раница на гърба. Човекът-мравка погледна нагоре и помаха. Чък също му махна, макар да знаеше, че непознатият не може да го види.

— Мама му стара, прекрасен ден! — възкликна Клодия. Инструкторът се засмя.

Оставаха им четирийсет секунди живот.

Мармотът се покатери на банкета на шосе 119 и се упъти към Честърс Мил, въпреки че до градчето оставаха около два километра и дори паркингът на „Коли на старо“ представляваше само редица от слънчеви отблясъци на мястото, където пътят завиваше вляво. Мармотът планираше (доколкото е възможно едно животно да крои планове) да се шмугне в гората много преди да стигне дотам. Засега обаче придвижването по банкета го устройваше. Беше се отдалечил от дупката си повече, отколкото възнамеряваше, но слънцето стопляше гърба му, а миризмите пораждаха в съзнанието му първични образи, заместващи истинските изображения.