Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Важни дати и събития

1911 г. Роналд Уилсън Рейгън е роден на 6 февруари в Тампико, Илинойс.

1932 г. Завършва колежа „Юрика“, започва работа като спортен коментатор в радио WOC в

Девънпорт, Айова.

1937 г. Подписва договор с „Уорнър Брадърс“; участва в първите си филми.

1940 г. Жени се за колежката си Джейн Уаймън; играе в ролята на Джордж Гип в „Кнут Рокни – истински американец“.

1941 г. Ражда се дъщеря им Морийн.

1942 г. Играе най-прочутата си роля в „Кингс Роу“; постъпва в Първо филмово поделение към военновъздушните сили.

1945 г. Осиновява Майкъл.

1947 г. Избран е за председател на Гилдията на филмовите актьори; дава свидетелски показания пред комисията за антидържавни дейности към Камарата на представителите.

1949 г. Рейгън и Уаймън се развеждат.

1952 г. Жени се за Нанси Дейвис; ражда се дъщеря им Пати.

1954 г. Става водещ на шоуто „Театър Дженерал Електрик“ и работи като пътуващ говорител на „Дженерал Електрик“.

1958 г. Роден е синът му Рон-младши.

1962 г. Официално сменя партийната си регистрация и преминава от Демократическата в Републиканската партия.

1964 г. Изнася телевизионната реч „Време за избор“ в подкрепа на Бари Голдуотър.

1965 г. Издава първата си автобиография, озаглавена „Къде е останалата част от мен?“.

1966 г. Побеждава убедително действащия губернатор на Калифорния Едмънд Дж. „Пат“ Браун.

1968 г. Кандидатира се за кратко за президент на конгреса на Републиканската партия в Маями.

1969 г. Нарежда на Националната гвардия да прогони протестиращите студенти в Народния парк в град Бъркли.

1970 г. Преизбран е за губернатор на Калифорния.

1975 г. Списва вестникарска колонка и прави радиокоментари; обявява кандидатурата си за президент.

1976 г. Губи вътрешнопартийните избори от Джералд Форд.

1979 г. Обявява кандидатурата си за президент.

1980 г. Печели номинацията на Републиканската партия; избира Джордж Хърбърт Уокър Буш за свой кандидат за вицепрезидент; побеждава категорично Джими Картър на изборите.

1981 г. Полага клетва на 20 януари като 40-ия президент на САЩ.

Прострелян е от Джон Хинкли-младши на излизане от хотел във Вашингтон; възстановява се след операция.

Прокарва икономическа програма, включваща 25 процента съкращаване на данъчните ставки, увеличава разходите за отбраната и свива социалните програми.

Уволнява стачкуващите служители по контрола на въздушния трафик.

Номинира Сандра Дей О’Конър да стане първата съдийка във Върховния съд на САЩ.

1982 г. Заменя Александър Хейг с Джордж П. Шулц на поста държавен секретар.

Икономиката изпада в дълбока рецесия; Рейгън скланя за пръв път да увеличи данъците.

1983 г. Нарича СССР „империя на злото“ в реч пред Националната асоциация на евангелистите.

Представя в телевизионна реч Инициативата за стратегическа отбрана.

Общо 241 американски морски пехотинци, участващи в мироопазваща мисия в Бейрут, загиват при атентат с камион бомба.

Дава зелена светлина за нахлуване в Гренада.

1984 г. Призовава за помощ за бунтовниците контри в Никарагуа; Конгресът забранява предоставянето на военна помощ.

Побеждава с огромна преднина Уолтър Мондейл и е преизбран за президент.

1985 г. На 20 януари започва вторият му мандат.

Участва в първа среща на върха със съветския лидер Михаил Горбачов в Женева; предлага 50-процентно съкращаване на ядрените оръжия.

1986 г. Опериран е от полипи на дебелото черво.

Американската космическа совалка „Чалънджър“ се взривява при излитането.

Нарежда въздушни удари срещу Либия в отговор на бомбено нападение срещу дискотека в Западен Берлин.

Номинира Антонин Скалия за върховен съдия и издига Уилям Х. Ренкуист до председателския пост във Върховния съд.

Среща се с Горбачов на втора среща на върха в исландската столица Рейкявик, която приключва без споразумение.